Tattul
18 резултата
Нощта е тъмна.
Навсякъде окъпано е в мрак.
От мрака лъха струя нежност.
Тъй ласкава и мека е и тъмната трева.
И тъмните кори на дървесата, пропити с топлина ...
Навсякъде окъпано е в мрак.
От мрака лъха струя нежност.
Тъй ласкава и мека е и тъмната трева.
И тъмните кори на дървесата, пропити с топлина ...
370
Ела и прегърни ме тихо,
не искам думи, искам топлина.
да ме докосваш, да те чувствам
и после кротко да заспя.
Прегърнал ме, да те усещам нощем ...
не искам думи, искам топлина.
да ме докосваш, да те чувствам
и после кротко да заспя.
Прегърнал ме, да те усещам нощем ...
703
2
Сам може да нарисуваш образ в пясъка, но не и във водата. Но водата е като огледало, в нея може да видиш отразен образа, който желаеш да бъдеш. И после ще го съхрани... Вятърът ще заличи нарисуваното само с един повей. Ще разпилее всичко. Няма да познаеш стъпките си, ще забравиш и за желанието си. Н ...
855
Студено е. Вали. От първите дни на есента е - мрачно и влажно. Вкисвам се от това време. Серотонини, меротонини, ако щеш на хапчета да са, докато не изгрее слънце, не ставам човек. Бродя като призрак из улиците, денем, нощем, няма разлика, а уж все любими места. Не ми си прибира все още и за това пр ...
1563
2
Седнала съм на стълбите, свита, държа цигарата, но не пуша. Обгърнала съм се в дим и мисли, както винаги след вечеря. Тази нощ дали ще е като другите? Старият грамофон мълчи, не помня работеше ли. Помня, че любимата ми плоча на “Чикаго” не става вече. Изподрана е, а други не ми се слушат. Долу, в ля ...
1242
4
Навънка ухае на пролет.
Навънка ухае на цвят.
И тихата вечер се спуска,
прегърнала целия град.
А аз тротоари прескачам, ...
Навънка ухае на цвят.
И тихата вечер се спуска,
прегърнала целия град.
А аз тротоари прескачам, ...
744
2
Разцъфнала пъпката -
в роза се превръща.
Обагрена в цвят
разцъфва от допира на устните.
Дъхът я съживява. ...
в роза се превръща.
Обагрена в цвят
разцъфва от допира на устните.
Дъхът я съживява. ...
469
1
Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - ...
3039
1
Алената буква. Знам, че всеки я има. Всеки я носи в себе си. Жените я крият в сърцето си. Мъжете я носят на дланите си – нали са хора на делата.
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...
1971
2
Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото, което ме влудява. Нещото, което не ми достига. От обич? От лас ...
1653
2
Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя б ...
1649
2
Дали наистина ме обичаш?
Дали наистина те усещам
и денем и нощем?
В тишината, в суетата,
в светлия ден и тихата нощ..... ...
Дали наистина те усещам
и денем и нощем?
В тишината, в суетата,
в светлия ден и тихата нощ..... ...
525
Безмълвно...очароваш ме
Стопиш ли се в ноща, тръгнеш ли –
угасвам.
Оставам да чакам завръщането ти.
Завръщането ти носи мир в душата ми. ...
Стопиш ли се в ноща, тръгнеш ли –
угасвам.
Оставам да чакам завръщането ти.
Завръщането ти носи мир в душата ми. ...
546
На восъчното рогче на луната
седи самотно Лунното момиче.
То не тъгува, то не плаче,
загледано във тъмнината –
брои звездите - кои угасват ...
седи самотно Лунното момиче.
То не тъгува, то не плаче,
загледано във тъмнината –
брои звездите - кои угасват ...
563
3
Заставам горе на върха...
Във теснината на ръба потъват стъпките ми.
Пред мен е пропаст,
празнотата в нея е погълнала
дори небето и облаците. ...
Във теснината на ръба потъват стъпките ми.
Пред мен е пропаст,
празнотата в нея е погълнала
дори небето и облаците. ...
1142
5
От полъх е по-нежно твоето докосване,
но защо ръцете ти потъват в мен?
Когато ме погалиш - изстивам,
замръзвам цялата в очакване
да усетя допира ти отново, ...
но защо ръцете ти потъват в мен?
Когато ме погалиш - изстивам,
замръзвам цялата в очакване
да усетя допира ти отново, ...
718
1
Всяко пътуване ми носи покой! Първо ме връхлитат обсебващи мисли, кръжащи, летящи около мен; като се изморят, кацат като гарвани по клонаците. Трудно е да ги пропъдиш. Гледам да ги разчистя или да сложа някакъв ред в главата си... Като ги натъкмя, започвам да ги чистя... общо взето, повтарящи се и н ...
1931
3
Събуждам се рано. Кафето е готово. Поглеждам през прозореца - днешният ден е мрачен и ветровит. Поглеждам и пожълтелите листа на мандарината до леглото ми, явно боледува. Поглеждам и часовника - закъснявам. Вече гоня на деня задачите, даже не знам как и кога съм се озовала на улицата. Вървя бързо. К ...
1473
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
