Bau-Djaf (Радимира Йорданова)
31 139
12.05.2007 г., 12:35 ч.

откровенията на една щастливка 

  Есета
1300 0 2
1 мин за четене
 

Откровенията на една щастливка...



        Подпалих го - небето. Заради мен е цялото червено.

        Погледни Слънцето! Защо според теб си тръгва?... Защото знае, че няма шанс пред мен. Утре пак ще изгрее, събрало нови сили и отново ще загине. То е обречено да се ражда и умира. Аз го обрекох!

        Разтърсих Земята със своята страст, толкова е силна - и тя и аз самата. Погледни ме, можеш ли въобще да устоиш на погубващия ми чар.

        Морето иска да е близо до тялото ми. То се опитва макар и за секунда да докосне моите боси крака. Но аз съм непреклонна и високомерна и то се отдръпва засрамено навътре... в черно-синия си срам.

        Цветята цъфтят, за да ме радват, но те не могат да трогнат студеното ми сърце. Тяхната нежност не ми е достатъчна. Нужно ми е нещо по-истинско, по-трайно.

        Само в миг разпалвам огньовете по света, аз ги подчинявам на волята си. Опитват се да ме стоплят, но синята ми кръв е прекалено горделива, за да се грее на техните огнено-червени езици.

        Моята страст е студеана и въпреки това може да те изпепели. Погубвам те бавно и се наслаждавам на страданиятата ти. Заобиколена съм от десетки мъже, но нито един не е способен да влезе под кожата ми и да ме разтърси.

        Никой не ми е нужен, за това съм сама.

        Сама, но щастлива.

       

© Радимира Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • аз не се вдъхновявам от самата себе си.Опитвала съм се да пиша за своите чувства ,но излиза някак блудкаво .В конкретния случай не помня какво точно ме подтикна да го напиша,но идеята беше,че героинята е щастлива,защото е празна от вътре.това,че е самa и стига ,понеже няма как да разбере какво е човек да обича.
    Благодаря ти мн Даниела за коментара
  • О, злочеста съдба! Самодостатъчна и самотна..много тъжно! Как някой би могъл да бъде щастлив сам, завинаги сам?!

    Спомням си, че преди години и аз писах есе на подобна тема: "Щастливите хора са си самодостатъчни". При мен гледната точка беше малко по-различна, но признавам, беше ми много трудно. Трудно е да пишеш за нещо, което не си изпитвал и дори не можеш да си представиш

    В твоя текст, обаче има и противоречие - не ме убеди съвсем, че героинята ти е напълно щастлива: "(...)Нужно ми е нещо по-истинско, по-трайно(...)". Щом иска нещо друго, нужно й е нещо повече, значи не е напълно задоволена, което предполага неудовлетвореност, а оттам не-пълно щастие
    Но пък точно това противоречие внася надежда и оптимизъм в есето ти, което е много радващо..Може би ти самата не можеш да приемеш подобна съдба - на самотно щастие /дано да е така/

    Интересно е есето ти Странно какъв е бил мотивът да го напишеш, музата ти? Надявам се никога да не си се чувствала и да не се чувстваш като своята героиня Поздрави!
Предложения
: ??:??