откровенията на една щастливка
Откровенията на една щастливка...
Подпалих го - небето. Заради мен е цялото червено.
Погледни Слънцето! Защо според теб си тръгва?... Защото знае, че няма шанс пред мен. Утре пак ще изгрее, събрало нови сили и отново ще загине. То е обречено да се ражда и умира. Аз го обрекох!
Разтърсих Земята със своята страст, толкова е силна - и тя и аз самата. Погледни ме, можеш ли въобще да устоиш на погубващия ми чар.
Морето иска да е близо до тялото ми. То се опитва макар и за секунда да докосне моите боси крака. Но аз съм непреклонна и високомерна и то се отдръпва засрамено навътре... в черно-синия си срам.
Цветята цъфтят, за да ме радват, но те не могат да трогнат студеното ми сърце. Тяхната нежност не ми е достатъчна. Нужно ми е нещо по-истинско, по-трайно.
Само в миг разпалвам огньовете по света, аз ги подчинявам на волята си. Опитват се да ме стоплят, но синята ми кръв е прекалено горделива, за да се грее на техните огнено-червени езици.
Моята страст е студеана и въпреки това може да те изпепели. Погубвам те бавно и се наслаждавам на страданиятата ти. Заобиколена съм от десетки мъже, но нито един не е способен да влезе под кожата ми и да ме разтърси.
Никой не ми е нужен, за това съм сама.
Сама, но щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радимира Йорданова Все права защищены
.В конкретния случай не помня какво точно ме подтикна да го напиша,но идеята беше,че героинята е щастлива,защото е празна от вътре.това,че е самa и стига ,понеже няма как да разбере какво е човек да обича.
