Не знам от къде да го почна, как да го изрека, дали да не го изпея, а може би да го изкрещя с риск да загубя гласа си… Учудено гледаш в този лист и си мислиш какво ли ми е щукнало пък сега? Там е работата, че и аз не знам.
Ако можеше да се нарисува, щеше да искри от цветове - от любопитно жълто до изгарящо пурпурно, или може би от невинно синьо през тъжно кафяво и накрая до вулгарно лилаво…
Ако можеше да се изсвири, щеше да звучи като лирична китара с елементи на депресиращ джаз (не разбирам много от музика, само знам, че ще ти хареса, защото е щуро).
Не знам какво е това - или е временно състояние, което продължава почти вечност, или е постоянен унес, от който се пробуждам от време на време без особено желание.
Колкото и странно да е, когато затварям очи, то изплува в съзнанието ми бавно, измамно като театрален декор. Изпитвам дивия ужас на преследвано животно, че ако ги отворя, то ще изчезне безвъзвратно. Страхът не е чувство, с което човек може да се похвали, то е символ на слабост, ...