Не знам от къде да го почна, как да го изрека, дали да не го изпея, а може би да го изкрещя с риск да загубя гласа си… Учудено гледаш в този лист и си мислиш какво ли ми е щукнало пък сега? Там е работата, че и аз не знам.

Ако можеше да се нарисува, щеше да искри от цветове - от любопитно жълто до изгарящо пурпурно, или  може би от невинно синьо през тъжно кафяво и накрая до вулгарно лилаво…

Ако можеше да се изсвири, щеше да звучи като лирична китара с елементи на депресиращ джаз (не разбирам много от музика, само знам, че ще ти хареса, защото е щуро).

Не знам какво е това - или е временно състояние, което продължава почти вечност, или е постоянен унес, от който се пробуждам  от време на време без особено желание.

Колкото и странно да е, когато затварям очи, то изплува в съзнанието ми  бавно, измамно като театрален декор. Изпитвам дивия ужас на преследвано животно, че ако ги отворя, то ще изчезне безвъзвратно. Страхът не е чувство, с което човек може да се похвали, то е символ на слабост, на поражение. Но пък липсата му те озадачава. Колебаеш се и се питаш жив ли си, наистина ли си толкова добре. Страхът те държи в напрежение, поддържа те буден, жив.

Когато реша въпреки страха си все пак да прогледна, то пак е там, пак ме очаква с нетърпение. Решавам смело, че другият път вече няма да се страхувам. Случва се понякога да  го загубя от погледа, тогава липсата му започва да ме скуби, дращи. В този миг съм готова да сключа сделка с дявола, само и само да не го изпусна пак. То е като дрогата - опиташ ли го за миг, чувстваш нуждата му цял живот. В жадуван момент като този, когато то най-после се появи, ми се ще да го задържа за цяла вечност. Безвремие. Да се потопя  в насладата, да пия жадно от извора му. Знам, че ще ме изгори, че жаждата ми пак ще остане неутолена, но въпреки това нямам сили да спра. Понасям се и оставям разума си в задния джоб. Сега не ми е притрябвал.

Един ден, когато реша, че всичко това е в миналото, оценката на времето ще е безпощадна към мен. Но на мен не ми пука особено. Аз знам, че то ще ме нападне с нова сила тогава, когато най-малко очаквам. Ще го позная веднага, дори и да дойде  замазано от праха на историята. Ще плувам във водите му, ще изгарям, ще умирам и ще са раждам всеки път. Тогава няма да те питам какво е, както го правя сега. А ще ти предложа да го изживееш с мен.