10.08.2021 г., 23:13

Отлив

1.8K 2 2
1 мин за четене

Смълчано и някак стихийно боли от изречените думи.Кораво даже напевно плаче сърцето,уплашено и тъжно е, обвито в пашкула на уморените стихийни неволи... А вятърът немирен и палав разнася драмата в песен.
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, покосено, смачкано нелепо,... тупти, в дихание,ала хленчещо от горест,раздърпано и парцаливо, тръгнало към  храма на илюзиите без да знае какво ще срещне там...
Очите ми ведри преди малко сега гледат пред себе си невиждащо,притварят се във вик и стон, в неутолима жажда за споделеност. Очите ми не срещат твоите. Мълчанието ли дойде след вика?....След удара на обидата?
Нима не сме сами в свят, където любовта е толкова измамна,толкова илюзорна,толкова жегваща..,толкова изгубена?
Обичам ли ...,обичат ли ме?!... Покрусена дълбае тя- сълзата - къде, когато безкраен пир е суетата?....
Някъде се разнася ведра птича песен, ала мечтата прокървява. Самотна е душата, думите рисуват пропаст, а по ръба  бездната се терзае само от истеричен смях, лековат крясък,пропъдени дъги.После- пристъпва тишината.Тихата, сковаваща, безнадеждната, безименната тишина...Кристална, безкрайна в зародиш още....
Нямам име,нямам възраст,нямам никого...,, устните са бледи и напукани, а косите полягат върху натрошените молитви на горестното безветрие ....На отлитналата обич, на безверието, на бича от разочарованието, на отпуснатите нежни пръсти... Тънки и крехки като лист. Небето се затваря. То е като нас. То е всичко. То е начало и край. Вселена. Мит. Чудо. Красиво е. В момента. Тягосно след това. Светлина в тъмнината. Аз и Ти.Прегръдка. Отхвърляне. Зов. Бездна...

И само тази прозрачна, принизяваща тъга ме убива....,толкова е помитаща и безчувствена, толкова е беззвучно тъмна,прокълната е, затова,...секунда и толкова.....Стига ми!

А там, в безкрая на желанията... очаквам, ..., чакам  живо, притаила несгодите,впила нокти в обичта,крехка и някак свила се в поклон, с любимата си кадифената рокля,пак да ми порастнат криле...

 

.... За да отлетя....

 

Завинаги...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...