Отново ситуация
На моменти се появява надежда, че имаме шанс, че има надежда нещата да тръгнат в правилната посока. Разбира се, всеки може да поспори коя е „правилната посока”. Онзи ден, например, една позната изрази мнение, което ме накара да се възмутя. Освен от действието ú. Опаковката от цигарите се озова в краката ú, на земята. При положение, че кошчето беше на два метра. Но дори и да не е близо, има начини да изхвърли боклука си на предназначеното за това място. Не се сдържах и се обадих. Но отговорът беше потресаващ: „Нали има чистачка. Затова ú се плаща!” И това е позиция на майка с три деца. По-големите вече изразяват тази гледна точка. Всеки може да си направи сметка какво се получава, ако всички учат децата си по този начин и за тях това е правилната посока.
И ако това е един обикновен пример, действие, което за повечето хора дори ще остане незабелязано, то в публичното пространство се случват неща, които все повече ме обезверяват и заличават малките остатъци надежда. Последната „изцепка”: условна присъда за Максим Ставински. Условна присъда за един отнет живот, един осакатен и много страдащи. Не отричам таланта на Максим. Но това не беше съд за талант и професионални умения и постижения. А за УБИЙСТВО. Или поне едното обвинение. Ами другите?... Още не мога да повярвам, че това е истина. УСЛОВНА ПРИСЪДА! В такъв случай ефективната трябва да е за тези, които са я решили. Как да се оправи тази държава? И нека не бъда разбирана погрешно: това не е оплакване. И ако на някой му е писнало да чете такива думи, то на много им е все едно, че има подобни мнения. Това не е оплакване. Това е болка. Защото ми пука. Все още.
Преди време имаше такъв случай: автомобил кара бързо, полицай го спира; вътре е... министърът на транспорта; и следва... акт, глоба и т.н. Всичко, което се полага. Звучи невероятно. Някой ще каже, че това е сцена от филм или, че става въпрос за някоя държава от Западна Европа или дори друг континент. Става въпрос за Румъния. Съседна Румъния. И после какво ли се е случило с полицая? Ха?! Получил е награда. От същия този министър. За съвестно и добре свършена работа. Не искам да си мисля как ли щяха да се развият тези събития в България. Да се чуди човек! Също като подкупите: в съседна Гърция само някой да си помисли да даде подкуп на държавен служител, може да влезе в съда, а тук ако не се замисли за подкуп, няма изобщо да влезе при държавен служител.
Няма да прекалявам с примерите. Те са за ориентир в обстановката и разсъжденията. Понякога си забранявам да слушам или чета новини. Защото това ме обезверява. А аз не искам да съм черногледа. За съжаление, обаче, проблемите няма да се решат от липсата ми на информираност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
