Отново ситуация
На моменти се появява надежда, че имаме шанс, че има надежда нещата да тръгнат в правилната посока. Разбира се, всеки може да поспори коя е „правилната посока”. Онзи ден, например, една позната изрази мнение, което ме накара да се възмутя. Освен от действието ú. Опаковката от цигарите се озова в краката ú, на земята. При положение, че кошчето беше на два метра. Но дори и да не е близо, има начини да изхвърли боклука си на предназначеното за това място. Не се сдържах и се обадих. Но отговорът беше потресаващ: „Нали има чистачка. Затова ú се плаща!” И това е позиция на майка с три деца. По-големите вече изразяват тази гледна точка. Всеки може да си направи сметка какво се получава, ако всички учат децата си по този начин и за тях това е правилната посока.
И ако това е един обикновен пример, действие, което за повечето хора дори ще остане незабелязано, то в публичното пространство се случват неща, които все повече ме обезверяват и заличават малките остатъци надежда. Последната „изцепка”: условна присъда за Максим Ставински. Условна присъда за един отнет живот, един осакатен и много страдащи. Не отричам таланта на Максим. Но това не беше съд за талант и професионални умения и постижения. А за УБИЙСТВО. Или поне едното обвинение. Ами другите?... Още не мога да повярвам, че това е истина. УСЛОВНА ПРИСЪДА! В такъв случай ефективната трябва да е за тези, които са я решили. Как да се оправи тази държава? И нека не бъда разбирана погрешно: това не е оплакване. И ако на някой му е писнало да чете такива думи, то на много им е все едно, че има подобни мнения. Това не е оплакване. Това е болка. Защото ми пука. Все още.
Преди време имаше такъв случай: автомобил кара бързо, полицай го спира; вътре е... министърът на транспорта; и следва... акт, глоба и т.н. Всичко, което се полага. Звучи невероятно. Някой ще каже, че това е сцена от филм или, че става въпрос за някоя държава от Западна Европа или дори друг континент. Става въпрос за Румъния. Съседна Румъния. И после какво ли се е случило с полицая? Ха?! Получил е награда. От същия този министър. За съвестно и добре свършена работа. Не искам да си мисля как ли щяха да се развият тези събития в България. Да се чуди човек! Също като подкупите: в съседна Гърция само някой да си помисли да даде подкуп на държавен служител, може да влезе в съда, а тук ако не се замисли за подкуп, няма изобщо да влезе при държавен служител.
Няма да прекалявам с примерите. Те са за ориентир в обстановката и разсъжденията. Понякога си забранявам да слушам или чета новини. Защото това ме обезверява. А аз не искам да съм черногледа. За съжаление, обаче, проблемите няма да се решат от липсата ми на информираност.
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
