20.09.2007 г., 11:58 ч.

Отровни сълзи  

  Есета
1653 0 1
1 мин за четене
Ето я... вече на земята... стои, плаче и прегръща самотата. Безмълвна в тъмнината, изтрива сълза... въздъхва, сякаш, но не може. Притиска я нещо неизречено, непоказано, неизживяно... Иска, а не може. И не трябва. Желание, така студено, така жадувано, така невъзможно.
Поредно зрънце се отчупва от сърцето... и боли... Празни думи, фалшиви надежди, а след тях сълзи. Порой от мечти, отиващи си, както си отива лятото. Красиво, щастливо, а кратко. И тъжно е сърцето, и празно е може би, но не си признава. И не трябва. И не може. И не иска.
А как иска тя да се усмихва. А как иска тя да обича. И как вярва, още вярва, не се отказва. Въпреки всичко, въпреки всички - отново ще е силна.
Той пое по своя път, а нея остави - Сама. Едно-единствено желание - непостижимо, а толкова просто, толкова човешко, толкова невъзможно. „Да обича!" . Това беше всичко, което желае, а го няма. Смях през сълзи, горещи сълзи, отровни сълзи. Истински, неподправени, човешки.
Вижда хора, ала къде са им сърцата? Кой им ги ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Предложения
: ??:??