Отворено писмо до президента

                                                 Г-н президент,

      Обръщам се сега към Вас като един обикновен, средностатистически, средно интелигентен гражданин, Ваш избирател и почитател,

но комуто вече са омръзнали непрестанните дрязги, интриги, конфликти и гласувания. Искам да Ви споделя относно референдума, който

предложихте така внезапно, но може би твърде закъсняло, за или против еврото, искам да Ви попитам това добре ли е за мен, мене ли

защитава и обезпечава или това е някаква нова политика, някаква Ваша или чужда битка, някаква интрига..? Искам да отбележа спрямо

речта Ви, по време на извънредното включване относно референдума, че принципно, в общи линии и като цяло не са ми много светли

нещата! Гсдин президент, аз съм съвсем обикновен човечец, мислите ли, че мога да понеса тежестта на световните дилеми и въпроси,

аз да взема такова генерално решение и да понеса отговорността за моето и на моите сънародници бъдеще, както и бъдещето на неродените ми деца, защото съм вече на 47 години, а не успях да се оженя и да имам нормално семейство. Та аз не мога на себе си да помогна, нежели на Световния ред! Прекалено ми тежи, гсдин президент, нямам желанието, самочувствието и увереността, че ще се справя.., относно референдума, гсдин президент..! Аз много се възхищавам на стремежа Ви за националното, на безбройните български знамена и флагове, които построихте -- от Рожен до Ямбол и от Видин до Шабла. Много искам, следвам примера на Ботев и Левски, техните образи ме преследват навсякъде, сякаш ме питат "а, ти, готов ли си!?", да служа на Родината най-вероятно. Но ме изпълват съмнения, а също и страхове (не ме е срам да си призная, макар че съм мъж), дали съм достоен, дали ще успея, при положение, че всичко

в живота ми е провал. Често, заспивайки нощем, си представям, по-точно фантазирам, че съм хайдутин в Стара планина, че съм на Бузлуджа и там ме пронизва вражеския куршум, а аз падайки крещя "Да живее България!!" Имам прекалено много желания, гсдин президент, които се превърнаха в прекалено много страхове. А ето, че сега и вие ми добавяте още един нов страх -- страха от Еврото. Мислите ли, че мога да го понеса, мислите ли, че вечно, до края ми ще мога да понасям всички тези страхове, с които ме натоварихте?! Това няма ли да се отрази, или може би вече се е отразило, на психиката ми? Искам да Ви помоля, гсдин президент, аз много Ви

уважавам и само на Вас разчитам в тази политическа клоака, но вече да престанете и да започнете да си гледате работата, Вашите си задължения и да не натоварвате хора като мен с несвойствени за тях взимания на решения. Работете, работете, работете, затова сте

избрани -- Вие и Вашите колеги политици! Не ме карайте да върша вашата работа! Вие сте избраници -- бъдете достойни такива! А не шикълкавещи, не кампанийни. Омръзнало ми е от политически интриги, гсдин президент, има достатъчно такива на двете работи, които съм принуден от обстоятелствата да работя. Аз съм работещ беден, гсдин президент, мислите ли, че ми е лесно?! И сега Ви казвам: "Не

ме занимавайте със себе си!" -- точка. Аз не съм Ваш служител, не съм дисидент, "...аз не съм комунист, аз не съм шовинист, аз не съм анархист, аз съм просто човек..." -- тук май  използвах цитат от една песен, но няма значение, следите мисълта ми. И в заключение,

гсдин президент, Ви казвам, че Вие сте последната ми и може би единствена надежда за бъдещето. Гледайки Ви си спомням за другаря Тодор Живков, колко хубави времена бяха! Гсдин президент, Вие сте учен човек, летец, бъдете над нещата, защо обръщате внимание,

ами светът се развива в една полоса, какво може да направите Вие с вашия "референдум", та Вие сте същия като мене, гсдин президент, съвсем, съвсем същичкия! Борите се с вятърните мелници и странствате. Много ще се радвам, ако някога съдбата ни срещне и да изпием по една бира и тогава ще мога да Ви споделя много повече, отколкото формата на това писмо ми позволява.

         Искрено Ваш поданик!

                                                               Спиридон Виноградов

                                                                                                                 10. май 2025 г.

                                                                                                                  гр. Угърчин