Озарението на откровеността
Откровението й прерастна в цинизъм, когато каза:
- Искам да се насладя на мига, когато дойде болката, когато те завладее… В този миг аз ще си отида от теб, но преди това ти ще ме нараниш. Сигурна съм!
Разбра много точно думите й – пълни със спомени, предизвикателни, пророчески, истински, обещаващи… Замисли се над тях и отново се озова в познатата ситуация на избор, когато импулсивно се ориентираше към по-трудното решение. Каква ли е историята на тези слова? Не попита, но започна да гради нейния психологически портрет… И се впусна в това изненадващо предизвикателство… за да потъне в нюансите на хищната природа на тази жена, придобити като неин житейски опит.
За любов и дума не можеше да става. За нея това бе поредната авантюра, а той изучаваше отклонението й, прилагайки своя метод на лечение в такива случаи. А поривът помежду им бе искрен и силен в своята екзистенциална полифоничност на нейната мимикрия, от която той искаше да я изведе.
Преструваше се на лекомислена и устремена да научи нещо от него, стигаше до самоунижение, за да го предразположи, следвайки разпространените, но оставащи си елементрни тротоарни техники на поведение. Дебнеше го като хищен звяр, очаквайки удобния момент, за да нанесе удара на своето възмездие и удовлетворение… Ах, тези мъже! И го правеше – веднъж, втори път, трети път: разбъркваше изкуствена интрига, на която се опитваше да придаде и публичност…
А той? Той се смееше и я водеше по пътя на нормалността, вдигайки постепенно равнището на отношенията им, показвайки й колко е добра в писането, за да я убеди, че носи в душата си доброта… И тя промени, каквото бе по силите й: започна работа, престана да се преструва – в душата й покълна уважение към този мъж, прерастващо в благодарност и някакво тихо озарение, което се излъчваше от думите й, когато разговаряше с него…
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Как да не те цитирам Бос, когато казваш:"И на мен ми харесва!", а останалото остави на мен да преценявам!
-
Добре Мойра! Ще те послушам. Моралната подкрепа за един автор е нещо много ценно.
Поздрав! -
Има още и аз с нетърпение бих искала да го прочета. Пиши!
-
И на мен ми харесва! Още повече, че наскоро съм преживял нещо подобно! Но не това ме кара да харесвам есето ти! Явно по-добре ти се отдава да разсъждаваш и да поднасяш мислите си в проза!
-
Лъки!
Разбирам гледната ти точка и компромисът, който правиш. В тази връзка ще добавя - за каква документирана откровеност може да става дума между хора, които носят в сърцата си откровеността на споделеното озарение? Любовните писма, посветените стихове и книги?! Да! Но тук е и онова двусмислие, че откровения цинизъм трябва да се документира като форма на неговото удържане в някакви граници.Нали това, наред с всичко друго, направихме светкавично и сега можем да го оценим...
Поздрав! -
Документираната откровеност е толкова ценна,колкото и недокументираната Валери...
-
Здравей, Георги!
Още веднъж благодаря на теб и на целия екип, от мое име и от името на Лъки, за отличните възможности, които създавате за творческа реализация. Интересуваме се от възможностите за разширяване на сътрудничеството!
Поздрав!
Валери -
Здравей, Роси!
Какво ще кажеш за документираната откровеност? А тази оферта, за която говориш, е вълнуваща!
Поздрав! -
Хареса ми!
Поздрав! -
Много по-лесно е,когато се срещнеш очи в очи с откровението.
Тогава знаеш точно,какво и колко можеш да дадеш от себе си.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
