evanescence- (Ради Недкова)
6 9
29.04.2011 г., 23:38 ч.

Пак... 

  Есета » Лични
1468 0 3

Дали ако бях извикала името ти, когато си тръгваше, щях да променя нещо?! Дали ако по-често ти показвах колко съм влюбена в теб, щеше да се промени нещо?! Не мисля. Сърцето ти за нея копнее и явно винаги ще е така. Ходи и се бори за нея! Тръгвай си! Не стой повече тук. Върви си! НЕ мога да понеса повече болка и разочарование. Не знам дали разбра колко много значеше за мен. Не мисля и че някога ще разбереш. Дали тогава се замисли поне малко за мен? Когато си тръгваше и ми каза онези болезнени думи, които сърцето ми дълго ще помни. Защо не ми каза, че това ще е последната целувка?! Защо не ми каза, че това е последната прегръдка?! Трябваше да ми кажеш, за да можех да им се насладя до край. А сега се чувствам така празна отвътре, не чувствам нищо. Пак сляпо обичах...

© Ради Недкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??