evanescence- (Ради Недкова)
6 9
29 апр. 2011 г., 23:38

Пак... 

  Эссе » Личные
1469 0 3

Дали ако бях извикала името ти, когато си тръгваше, щях да променя нещо?! Дали ако по-често ти показвах колко съм влюбена в теб, щеше да се промени нещо?! Не мисля. Сърцето ти за нея копнее и явно винаги ще е така. Ходи и се бори за нея! Тръгвай си! Не стой повече тук. Върви си! НЕ мога да понеса повече болка и разочарование. Не знам дали разбра колко много значеше за мен. Не мисля и че някога ще разбереш. Дали тогава се замисли поне малко за мен? Когато си тръгваше и ми каза онези болезнени думи, които сърцето ми дълго ще помни. Защо не ми каза, че това ще е последната целувка?! Защо не ми каза, че това е последната прегръдка?! Трябваше да ми кажеш, за да можех да им се насладя до край. А сега се чувствам така празна отвътре, не чувствам нищо. Пак сляпо обичах...

© Ради Недкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??