^ПаК оБиЧаМ^
Пак боли... пак обичам... Вървя под дъжда и не знам защо съществувам?! Пак боли... пак обичам... Пак "истинските" приятели - ти им повярва, нали? Казваш ми: "Не плачи!", но аз плача, защото те обичам, защото не мога да те имам! После дойде и тя... мен затрупа в камара спомени... Стоя в телефонната кабина и седем цифри ме делят от теб! Седем натискания на бутоните... но нека боли и, обичайки да се удавя в сълзи, щом повярва ти на чуждите лъжи! Дъждът си тръгва, слънцето се подава, за всички, но не и за мен... тъга и болка обземат същността ми! Гледайки щастливото слънце, искам да те мразя... Но не мога... Пак боли... пак обичах!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Попова Всички права запазени
)))))))
