^ПаК оБиЧаМ^
Пак боли... пак обичам... Вървя под дъжда и не знам защо съществувам?! Пак боли... пак обичам... Пак "истинските" приятели - ти им повярва, нали? Казваш ми: "Не плачи!", но аз плача, защото те обичам, защото не мога да те имам! После дойде и тя... мен затрупа в камара спомени... Стоя в телефонната кабина и седем цифри ме делят от теб! Седем натискания на бутоните... но нека боли и, обичайки да се удавя в сълзи, щом повярва ти на чуждите лъжи! Дъждът си тръгва, слънцето се подава, за всички, но не и за мен... тъга и болка обземат същността ми! Гледайки щастливото слънце, искам да те мразя... Но не мога... Пак боли... пак обичах!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Попова Все права защищены
)))))))
