Папата каза
"Пoлитичecкaтa вoля и взaимнoтo cътрудничecтвo мoгaт дa бъдaт нaпрaвлявaни и укрeпeни зa прeoдoлявaнe нa изoлaциoнизмa, индивидуaлизмa и идeoлoгичecкaтa кoлoнизaция, кoятo пeчaлнo хaрaктeризирa твърдe мнoгo cъврeмeннитe дeбaти."
Папа Франциск
Всеки ден търся изказвания на Светия отец. Хареса ми тоя човек. Да, човек, не божи избраник. Говори кротко. Гледа прямо. Не поучава и не съди. Който има уши да чуе, който има очи да види... Който има сърце да усети.
Тези три реда, които цитирах по-горе от една негова скорошна реч пред силните на деня са кратки. Но казват много. Какво ни казват, нека видим.
Първо. Нужен е Светъл пример. Водач. Някой, който да пасе стадото, което окончателно доказа, че не знае къде са му пасищата и как да се пази от вълци. И ако в миналото Абсолютния суверен не е търпял чуждо мнение и от волята му са зависели съдбите на паството, то днес то се научи да чете и разбра някои истини. Разбра ги, но не се научи да взима само решенията си.
Затова Светия отец каза, че е нужна воля. Политическа воля. Лидерство, което да обедини и да води света към нещо по-добро. Земния свят, който трябва да се обедини и да си сътрудничи.
Второ. Безгрешен ли е тоя хипотетичен лидер? Взима ли най-правилните решение? Подлежи ли на контрол? И кой ще каже, кое е най-правилно за Света? Тук идва мястото на втората част от първото му изречение. Политическа воля, която да бъде направлявана. Направлява или води някоя по-висш по право или по съвест сила.
Знае се Папата за коя сила говори. Висшия разум, наричан още Логос си знае небесните работи, но все не му остава време за нашите, земните работи. Затова е наша отговорността да го разберем и тия, които се пишат за лидери да си спомнят чия е най-висшата съвест. Ако те не си я спомнят или се направят на ударени, то на нас низшите се пада отговорността да им го напомнят. Ако трябва и по болезнения начин. И ако продължат да се двоумят или да изпитват несигурност, то непременно решението им трябва да бъде подкрепено.
Но да не се отдалечаваме от първоначалната ни тема. Какво още каза папата? Да преодолеем изолационализма и индивидуализма. Две категории, които бяха издигнати в култ и изкуствено насадени, като най-висша добродетел. Да, Ницше ги проповядва, като начин за личностно израстване и себеусъвършенстване но всеки може да види резултатите от сляпото им подражаване. Ще кажете, аскетите също се изолират и така се дефинират като крайни индивидуалисти. Но вижте колко дълги и сплъстени бради имат и как лошо вонят.
Дебата за съвременната изолация тече от доста време. В условията на развито и дигитализирано общество нуждата от пряк контакт става все повече безпредметна. Съвременните комуникации пораждат лъжливото чувство за съпричастност и лесна комуникация, която не се нуждае от физически допир лице в лице. В тези условия изолацията се явява като едно естествено и безалтернативно общуване водещо след себе си до споменатото отчуждение и изолация. Нещо повече. В обществото се насажда изкуствено чувството за неизбежността и полезността на индивидуализма. Сякаш никой не забелязва израждането му в егоизъм и всичките му пагубни последствия.
Добрия отец правилно е отбелязал, взаимовръзката: изолационализъм -> индивидуализъм и неизбежното желание за „колонизиране“, подчиняване общата расова воля на индивидуалните, егоистични стремежи и алчностни намерения.
Някои го наричат Волята на Сатаната.
Не знам дали Сатаната доволно приглажда буйния си перчем, като наблюдава неволите на Адама от своята морава, но посланието на отеца е ясно. Вижте Небесния ни отец. Чуйте го. Доверете му се и оставете злия Земен демиург да си умре от завист!
Дали ще го разберем?
© Атеист Грешников Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прочетох отново цитата в началото, и отново ми направи впечатление същото: думата “могат”. Сега ще добавя още нещо: Иисус също използва тази дума, тя всъщност олицетворява неговото учение. И, макар и много мъдреци преди мен да са го казали, ще си позволя да го повторя: “ти можеш”, казва Иисус, докато старозаветният Йехова казва “ти трябва”. Времената са такива обаче, че е нужна голяма сила и знание, за да се каже “Трябва”, така, че да ти повярват. Светът вече се промени, това, за което папата говореше преди време, вече е факт.
Но това е само началото. -
Имате в предвид Божия намеса и Божи Син. Той е Логоса. Защо се съмнявате като си противоречите с последното си изречение?
-
Виждам, че тезата ми е възбудила духовете, което си беше и моята цел. Думите са живи и сами говорят. Не е нужно да се отъждествяват с конкретна личност. Дори да е папска. Хората дават титлите, директно или индиректно с божия намеса.
Да, атеист съм, но това не ми пречи да уважавам онези, които дават ясна и последователна формула за спасение. Човекът го е направил. Казал е "обичайте се". Колко красиво, просто и достойно за уважение. Знаете добре, кой е тоя човек, някои дори го сродяват с Висшия разум - Логоса. А за онези, които не се сещат ще им кажа, че това е Христос. Дали е бил божи син, не знам, и не мога да дам отговор, защото не е моя работа. Но мога да се вслушам в думите му и ги намирам за една универсална истина.
Колкото до нас, земните и преходните ще е жалко ако пропилеем совото му нахалост.
Обичайте се! -
Ваше всепреподобие Атеист Грешников, имате доста поддръжници! Особено "безжичния", който споменава термин на Ян Хус, един от любимите ми Отци! Но поне си имам такъв защитник в негово лице...
-
"Вижте Небесния ни Отец! Чуйте Го! Доверете Му се..."
Желателно е да правим това!
Светли празници, йеромонах! -
Току-що прочетох само откъси от тази реч на Папата в Давос, но ми се струва, че това е намек за Брекзит и последиците от него. Но може само да ми се струва.
-
"Sancta simplicitas!"
-
Ти, както си се кръстил, сигурно се стремиш към някакво внимание, да и аз се стремя. Това е егоизма! "Изолационализмъм", тази категория само ти си я чул някъде и папата. Светите отци, бяха по времето на апологетския период на християнството. Папата е само "отец", защото принадлежи към католицизма и трябва да се уважават останалите фракции на християнството, така както всички наши действащи отци от висшия и нисш клир. Много от тях са мъдри колкото папата, но той се води най-големият мъдрец ако си католик. Уважавам те ако си такъв, но само толкова. Не го смятам за мъдрец поради схизмата с Православието от 1054 г. Надявам се да не пишеш повече на религиозни теми ако си атеист, но поне те извинява второто ти име, то е всеобщо валидно.
-
Mrs,please!😊
-
" Да преодолеем изолационализма и индивидуализма. Две категории, които бяха издигнати в култ и изкуствено насадени, като най-висша добродетел. Да, Ницше ги проповядва, като начин за личностно израстване и себеусъвършенстване, но всеки може да види резултатите от сляпото им подражаване."
От религиозна гледна точка е прав: уеднаквяването означава вкарване в стадото, колкото е повече знае човек и се самоусъвършенства, толкова повече съмнения и въпроси задава и му се подкопава вярата в религията, защото колкото е по-прост и неграмотен, е толкова по-лесен за манипулиране. Къде ще ви води този водач? Призивите са сходни с тези на деугите религиозни водачи (нехристиянските), всеки дърпа властта и парата към себе си. И кой вкара тая дума "изолационализма" в неговата уста, въпрос на превод ли е? -
Господин Гръмчо, врачанка съм, кореняк, нещо против? Не съм религиозна. Вярваща, да. Бях в Италия, когато почина Йоан Павел втори. Плаках. Човек, личност, това е нужно...Другото е лицемерие!
-
Не само ще ги шляпам, ами ще ги нàтърта, ако требе, Петре
А сега сериозно. Въпросите на вяра и религия са твърде сериозни и темата е пре блатиста и затлачена, за да се разглежда в едно толкова малко и незначително есе. Тук поразмислих замо за думите на един човек, който ми се струва пре любопитен и съдържателен. Ако изключим високия му пост той си остава един реалист до мозъка на костите. И на мен това много ми допада. Няма да крия, че силно ми повлияха няколко филма, които изгледах за него и най-вече последния за двамата папи.
Затова си и позволих да кометирам краткото му изявление. Не искам да изпадам в режим на обяснение, но никъде не съм споменал, че изпитвам съпричастност към доктриналните му догми и канони. Те са ми непознати и затова не ги коментирам.
Колкото до прежде коментиращите не ги приемам сериозно и затова няма да напиша нищо повече към тях. -
Хареса ми предният коментар, тъй, тъй, децата трябва да се пошляпват отвреме-навреме, като не разбират от дума. 😊
По есето: папата казва “могат”, а вече е време за “трябва”. Само той знае на кой Бог служи, но времето е назряло за една нова, този път - глобална идея, около всички да се обединят. Или глобална личност, каквито бяха например Ганди, или Мандела. Времето се нуждае от вдъхновители. -
Абе вие, безжичните гръмотевици! Вие няма ли да коментирате произведението, ами се чешете взаимно, а?
-
Всъщност тук се говори за един еретик и нищо повече.
-
Интересни са твоите разсъждения, Бояна. Аз също съм традиционалист в атеистичния смисъл. Не познавам това, което е само Функция без Обект. Науката изследва обективната реалност. Затова е ограничена, но точна. Òко да види, ръка да пипне. Функционалността е следствие от неясна причина. Затова е толкова своеволна. И трудно познаваема.
Казано друго яче, Ние познаваме света чрез науката, но понасяме всичките му своеволия чрез вярата.
Не съм ведущ в конкретните диоцези, деноминации и течения в религиите и затова избягвам да ги коментирам.
Бъди здрава и ти! -
Призивите на човека, който се счита за божествен и непогрешим (да пази Бог от подобни мисли) по силата на йерархията в една институция, която дори не е църква, не са друго, освен заблуда. Каква огромна разлика между папската гордост и смирението на Господ Иисус Христос! Този религиозен социализъм, механичен сбор, национализация на религиите към който папата призовава адептите си е прекият път към Антихриста. 1000 години за някои явно са малък период за покаяние и връщане в Истината.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И се питам, дали сегашното изпитание не е поредния му опит да ни вразуми, да ни озапти и да останат най-праведните. Въпреки атеизма ми знам, че ако и сега не си вземем поука, това може да е последния ни шанс. Казвам го съвсем в прагматичния ред на мисли.
Иначе ни остава упованието, че човек е жилаво копеле и ще преживее и този катарзис. Или поне някои...