Папата каза
"Пoлитичecкaтa вoля и взaимнoтo cътрудничecтвo мoгaт дa бъдaт нaпрaвлявaни и укрeпeни зa прeoдoлявaнe нa изoлaциoнизмa, индивидуaлизмa и идeoлoгичecкaтa кoлoнизaция, кoятo пeчaлнo хaрaктeризирa твърдe мнoгo cъврeмeннитe дeбaти."
Папа Франциск
Всеки ден търся изказвания на Светия отец. Хареса ми тоя човек. Да, човек, не божи избраник. Говори кротко. Гледа прямо. Не поучава и не съди. Който има уши да чуе, който има очи да види... Който има сърце да усети.
Тези три реда, които цитирах по-горе от една негова скорошна реч пред силните на деня са кратки. Но казват много. Какво ни казват, нека видим.
Първо. Нужен е Светъл пример. Водач. Някой, който да пасе стадото, което окончателно доказа, че не знае къде са му пасищата и как да се пази от вълци. И ако в миналото Абсолютния суверен не е търпял чуждо мнение и от волята му са зависели съдбите на паството, то днес то се научи да чете и разбра някои истини. Разбра ги, но не се научи да взима само решенията си.
Затова Светия отец каза, че е нужна воля. Политическа воля. Лидерство, което да обедини и да води света към нещо по-добро. Земния свят, който трябва да се обедини и да си сътрудничи.
Второ. Безгрешен ли е тоя хипотетичен лидер? Взима ли най-правилните решение? Подлежи ли на контрол? И кой ще каже, кое е най-правилно за Света? Тук идва мястото на втората част от първото му изречение. Политическа воля, която да бъде направлявана. Направлява или води някоя по-висш по право или по съвест сила.
Знае се Папата за коя сила говори. Висшия разум, наричан още Логос си знае небесните работи, но все не му остава време за нашите, земните работи. Затова е наша отговорността да го разберем и тия, които се пишат за лидери да си спомнят чия е най-висшата съвест. Ако те не си я спомнят или се направят на ударени, то на нас низшите се пада отговорността да им го напомнят. Ако трябва и по болезнения начин. И ако продължат да се двоумят или да изпитват несигурност, то непременно решението им трябва да бъде подкрепено.
Но да не се отдалечаваме от първоначалната ни тема. Какво още каза папата? Да преодолеем изолационализма и индивидуализма. Две категории, които бяха издигнати в култ и изкуствено насадени, като най-висша добродетел. Да, Ницше ги проповядва, като начин за личностно израстване и себеусъвършенстване но всеки може да види резултатите от сляпото им подражаване. Ще кажете, аскетите също се изолират и така се дефинират като крайни индивидуалисти. Но вижте колко дълги и сплъстени бради имат и как лошо вонят.
Дебата за съвременната изолация тече от доста време. В условията на развито и дигитализирано общество нуждата от пряк контакт става все повече безпредметна. Съвременните комуникации пораждат лъжливото чувство за съпричастност и лесна комуникация, която не се нуждае от физически допир лице в лице. В тези условия изолацията се явява като едно естествено и безалтернативно общуване водещо след себе си до споменатото отчуждение и изолация. Нещо повече. В обществото се насажда изкуствено чувството за неизбежността и полезността на индивидуализма. Сякаш никой не забелязва израждането му в егоизъм и всичките му пагубни последствия.
Добрия отец правилно е отбелязал, взаимовръзката: изолационализъм -> индивидуализъм и неизбежното желание за „колонизиране“, подчиняване общата расова воля на индивидуалните, егоистични стремежи и алчностни намерения.
Някои го наричат Волята на Сатаната.
Не знам дали Сатаната доволно приглажда буйния си перчем, като наблюдава неволите на Адама от своята морава, но посланието на отеца е ясно. Вижте Небесния ни отец. Чуйте го. Доверете му се и оставете злия Земен демиург да си умре от завист!
Дали ще го разберем?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атеист Грешников Все права защищены
