Там, на страницата на калкана на панелката има едни пейки. Те не са като тези пред входовете, където бабите седят следобед на приказки. Тези са по-други, по на открито и по на припек и са на главната пътека, от където се отича и мало, и голямо. Там седят друг чешит старчета. Минеш и ги видиш, ден, два, все едни и същи. Търкулне се месец, до половин година и се сменили с други. Питаш се: "Уж местни, а где се се дянали?"- и не ти трябва много ум да се сетиш:
-Къде отидоха тоя и тоя?- и ще ти кажат: -Заминаха си.
То и повече да питаш, какво ще рекат, че към "оня свят" са заминали.
Тези пейки, ще да са последната спирка от житейския път на кварталните хорица. От там е трамплинът за "нататък". Видиш ги да се мотаят там и си казваш: "Тия са поредните" и подминеш.
Всека възраст си има места. Млад си, животът те дърпа към центъра на града. Повъртиш се малко там , пък после заминеш нанякъде. Върнеш се пак след години- не е туй твоето място, други дошли- по- млади.
Върнеш се в квартала и търсиш ...