ppostadg (Димитър Георгиев)

Избачкал съм го

Не че ми е лесно, но съм си го избачкал. "Лъки страйк” издува горния ляв джоб на сафарито ми. Мога с дясната ръка да посегна по диагонал и да го докопам.
Винаги забравям да си взема огънче. Всеки път си купувам кибрит. Ходя по будките и питам:
" Кибрит имате ли?"
Имат. Четири стотинки е.
Парите ми с ...

ppostadg

Проза

2024-07-27T07:31:48+03:00 547

Висини

Мостът на Хилъри остана няколко метра по-надолу. Дебели метални въжета го опъваха над клисурата, в чието дъно клокочеше река.
- Защо е такава бяла?- попита Деян.
- Не знам, възможно е да е от минералите в нея?- отвърна му Петър, докато преминаваха по люлеещата се пътека над реката.
По парапетите се ...

ppostadg

Проза

2024-07-20T12:33:11+03:00 729 1 6

Опасна игра

Самолетът кацна на летището по разписание в края на деня. Топлия септемврийски ден все още имаше значителна светла част. Хората слязоха от автобусите пред терминала и се запътиха към входа на граничния контрол. Пламен Апостолов се придвижи със своя ръчен багаж, който беше легнал удобно в ръката му. ...

ppostadg

Проза

2024-07-05T15:00:35+03:00 917 2 10

Сол

Солта лежеше скрита във водите на лагуната, разтворена и невидима на пръв поглед, но тя бе там, жива като живота. Между дървени укрепвания и насипи бяха оформени плитки правоъгълни корита пълни с луга, и ако бяха гледани отвисоко то те имаха червен цвят наподобяващ на извадено от огъня желязо. “Тига ...

ppostadg

Проза

2024-06-07T21:04:31+03:00 816 2 7

Иманяри

Бяхме с бат Георги, двамата, в кръчмата, когато в селото се завъртяха онези с реното с турска регистрация. Сядат поръчват за ядене и пиене и току разпитват за Съзлийката, местността горе през билото между селата с побитите камъни по нея. Ний отдавна я знаем, че има нещо там и сме ходили с металотърс ...

ppostadg

Проза

2024-01-10T17:54:29+02:00 1K 1

Шотландецът

Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни.
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...

ppostadg

Проза » Разкази, Хумористична

2023-11-25T21:34:52+02:00 1.1K 2 5

Полимери

Зъбите мелеха пластмасата, която хрущеше и скърцаше в гърлото на мелачката. Стоящ пред ненаситната й паст, хранех чудовището с полиетиленови изрезки. Валовете въртяха и късаха на късчета цветните полимери с хищните си метални зъбци и трябваше да хвърлям и хвърлям, а силозът, като стомах на чревоугод ...

ppostadg

Проза » Разкази

2023-06-01T12:08:22+03:00 1.2K 1

Янка

Янка циганката беше слаба и дребна на ръст, нямаше и трийсет и пет , а роди десето. Момченце казва че било. Дъртите кикимори от квартала я одумваха, като говореха, че ето на, хората проблеми имат, състояния трошат и пак не става, а тя ги нацвъкала едно след друго.
Устите им бяха злобни, а погледите ...

ppostadg

Проза » Разкази

2023-04-07T06:25:18+03:00 797

На гости

На гости
Тази история ми я разказа Петър Радев.
Навремето, като млад, лежал в болницата и там се запознал с турчето до него.
Родителите на този от стаята при Пепо, били харни хора и от приказка на приказка го поканили да им гостува на село.
Месец по-късно му се дало сгода и с един приятел се отправи ...

ppostadg

Проза » Разкази

2023-03-17T18:28:05+02:00 881 1 2

Спален вагон

Срещата приключи. Хората щяха да станат, да се затътрят към изхода на залата и входът да бъде блокиран за известно време.
Валери Игнатов, мъж на средна възраст, предвидил всичко, не губеше нито миг, следвайки плана за изтегляне. Беше дошъл от другия край на България да слуша и участва на живо в лекц ...

ppostadg

Проза » Разкази

2022-11-24T13:48:52+02:00 852

Зной

- Мамо, искам да уча!- така започна да говори шестнадесет годишната Златка на майка си Марина и продължи.- Тук в нашето училище научих четене, писане и смятане, но там в града ще уча за учителка. Не искам да съм като дружките ми, които само си мечтаят, как един ден ще се оженят и ще имат деца. Гледа ...

ppostadg

Проза » Разкази

2022-11-03T07:09:41+02:00 887 2

Светлина

Гробарите пристигнаха като всеки ден в 7:30 сутринта. Поръчаха си кафетата и кротко засмукаха от цигарите си. За тях започваше поредния работен ден, за Пепи също. Бяха от първите му клиенти, кротки и тихи хора. Вадеха си поминъка с лопатите, подпрели ги на колоната до прозореца. Дори бяха щастливи и ...

ppostadg

Проза » Разкази

2022-09-12T07:11:33+03:00 700 1 3

Пространството

Румен Бояджиев е бивш вокалист и клавиши на групата ФСБ. Гледам едно предаване по БНТ и общо взето не го пропускам през филтъра на съзнанието си. Музиката ми е слабост и съм оставил телевизора за фон, докато той не ми привлече вниманието с кратките си философски изказвания, скрити като послания в от ...

ppostadg

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2022-07-14T10:01:18+03:00 857

Пейки

Там, на страницата на калкана на панелката има едни пейки. Те не са като тези пред входовете, където бабите седят следобед на приказки. Тези са по-други, по на открито и по на припек и са на главната пътека, от където се отича и мало, и голямо. Там седят друг чешит старчета. Минеш и ги видиш, ден, д ...

ppostadg

Есета » Философски

2021-09-23T11:21:35+03:00 1.4K 1 1

Русокоска

Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се призн ...

ppostadg

Проза » Разкази

2021-09-20T08:41:55+03:00 1.9K 2 4

Антифриз

Трагедиите и проблемите са неразделна част от битието на хората. В опита си да ги преодолеят и решат, мозъците им с жилава гъвкавост търсят възможности за креативност и чувство за хумор .
Пройко, беше изненадан, когато след като беше паркирал колата си пред магазина и се върна от покупки, завари лок ...

ppostadg

Проза » Хумористична

2021-09-16T20:32:35+03:00 923 3

Еликсир

Това село, беше известно със своите порядки и нрави и се различаваше от околните, та дори и в цялата област, та дори и в цялата държава. И това защото, хората там бяха по- различни. Това беше така, тъй като тия хора бяха потомци на заселили се отколе прокудени казаци. Омешани във времето с местните, ...

ppostadg

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-12T01:03:04+03:00 799 2 2

Мечо

Мечо глухия, от малък не чуваше с лявото ухо. Горският го беше хванал да краде дърва от бараката на двора му и такъв шамар му отпра, че му пукна тъпанчето.
Майка му, добра женица, много крещя, вика и кълна, събра ромите от махалата и отидоха да се жалват за обезщетение. Дадоха им някакви пари и случ ...

ppostadg

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-10T21:42:14+03:00 795 1

Вино

"- Какво направих, какво направих!- вайкаше се технолога Пейчев.- Как можах да объркам крановете!? Не трябваше да пия! Утре ще ме уволнят! Сомелиерът ще дойде и партидата ще отиде по дяволите. Двадесет тона вино, вместо за Германия, ще отиде купаж второ качество на нашият пазар и вместо дванадесет е ...

ppostadg

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-05T11:32:08+03:00 1.3K 5

Зетя

Да не е било истина, когато това се е случило, но ще да е било, пък макар и донейде украсено, тъй като от доверен източник е изречено...
Някъде, по лятотото на една отминала година, по една късна доба в петъчна вечер, кога всичко било затихнало и се носил само лек хлад от морето и подпийналата младе ...

ppostadg

Проза » Хумористична

2021-05-15T23:51:41+03:00 1.6K 1 3

Сватба

При следовател Боев:
- И така, разкажете как стана всичко, от самото началото, че до края?
- Ми то аз, ко да ви кажа, тя тая работа без да я щеме почна.
- Слушам ви!
- Значи, брат'чеда Григор, тръгна да се жени. Хареса мома от Бойчиновци и се залюби там с нея. Она, в началото не го щя, ама той на ня ...

ppostadg

Проза » Разкази

2020-11-27T12:47:25+02:00 732

По пътя

- Адаш, ще ме хвърлиш ли до града?- отправи въпроса си младия човек към отворения прозорец на шофьорската врата.
- Качвай се!-отвърна му от вътре шофьора.
Камаза ръмжеше на празни обороти пред входа след бариерата, бълващ миризма на изгоряла нафта.
- Благодаря ти!
- Няма защо. ...

ppostadg

Проза

2020-11-26T12:23:26+02:00 696

Лодката

Лодката
Стоеше килната леко на едната си страна. Тази, на която беше дупката в корпуса. Предницата и, също оръфана приличаше на разскъсан картон. Направена от полиестерна смола и стъкловлакна, излята в калъпите на фабриката в крайморски град, тази красавица стоеше, като корабокрушенец, изхвърлен на ...

ppostadg

Проза » Разкази

2020-11-25T10:57:35+02:00 758 1 4

Сарка

Беше малко и рошаво кученце с неустановена порода, нещо средно между болонка и йоркширски териер. Козината му въпреки, че беше сплъстена и мръсна, в нея се разпознаваше жълто оранжева окраска. Под спуснатия му перчам се подаваха две живи въгленчета , а между тях рижава муцунка с черно и влажно носле ...

ppostadg

Проза » Разкази

2020-11-24T20:18:07+02:00 871 1

Коледно в гетото

Ето, че Коледа и почивните дни се отцедиха към канализацията на градската мрежа. Материалното да, ала духовното остана и затрептя. Тези крехки мисли на доброта, съчувствие и съпричастност към ближния, за здраве и благополучие, за спасение на душата, за мир. Мисли разчупващи оковите на този грешен св ...

ppostadg

Проза » Други

2018-12-30T20:32:38+02:00 1K 1

Дупката

Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...

ppostadg

Проза » Разкази

2018-01-15T02:05:44+02:00 1.4K

Момчето на портала

Знам ги, всичките ги знам. То само като им видя лицата и веднага ги усещам що за хора са.
На този колата му бяла като лебед, а той вътре черен дявол. Ни поглежда, ни усмивка, ни здравей, гледа напред като сфинкс и чака. Носи си черните мисли в главата и не се увърта, да не би да вземат нещо да избяг ...

ppostadg

Проза » Разкази

2018-01-02T16:58:45+02:00 1.7K

Телето

Беше късна есен кога пазихме кариерата с Димча, ноември ли беше, декември ли, не помня. Деня беше къс, нощта дълга. Тамошните работници, отрудени челяци, гледат как да остържат системата. Затворили едно теле в празният фургон до работилницата, турили му кофа с вода и му хвърлили две бали сено да руп ...

ppostadg

Проза » Разкази

2017-12-20T01:52:33+02:00 2.1K 2

Есе за гетото

Боят вървеше в своя си порядък. Маси чаши и столове се търкаляха потрошени по пода на заведението. Плешив чичко, поканил млада дама на вечеря получи рана на темето, след като му извъртяха един дървен стол в главата. Той стана неволен участник в мелето и се разкрещя, кой ще му плаща щетите.
Всичко за ...

ppostadg

Есета

2017-12-08T08:28:33+02:00 2.2K 1 1

Герой от Гетото

Гледаш го един такъв четвъртит, с червени бузи и добродушни очи. Натискаше водката в кръчмата и заемаше място за двама. Рядко освен жена му ще седне някой до него, но винаги имаше компания от другата страна. Не беше като останалите. Носеше се спретнат и винаги с риза и панталон.
Това си беше отличит ...

ppostadg

Проза » Разкази

2017-12-05T23:47:19+02:00 1.1K 1