На всички ,които живеят само с маски в бясна надпревара с времето

Ферията от цветове като във фокус се сливаше с шума, с фалшивите усмивки и блясъка. Като бурени растяха колосални силуети, със сиви очертания. Шумът заглушаваше всичко, а празният смях поглъщаше тишината. Едва ли пеперудите на мрака чуваха истинската музика, едва ли нещо истинско достигаше до съзнанието им. Маските иронично се въртяха в безумния танц на своето падение. Карнавалът бе живота им и с бесен ритъм ги носеше. Пеперудите губеха представа за себе си, но и дали изобщо някога са знаели истинската си цена. Блазнеше ги само нетрайното и алогичното... те живееха за момента, в който са над всичко и всички. В лудата надпревара с времето те оставаха повърхностните и лесно променливите същества. Зад маските не присъстваха пълнокръвни човеци, нито пък животни... Безумният им полет едва ли може да се класифицира, защото ако рискуваш  да го определяш, би се заплел в един твърде празен свят. Смехът и мислите им носеха пустота, сякаш мъничко паяче бе изплело паяжинка в главите им... А дали грабливи птици не бяха изкълвали и малкото, което бе останало незасегнато... Погледнем ли ги,  бихме изпитали съжаление за нетрайността, на която се облягаха... Бедните пеперуди... Бедните! Загубихте ли се?
Да ги върнем бихме могли, да им подадем  и ръка също, но едва ли го заслужават... Празнотата, която са изпили, ще ги отрови и, за съжаление, няма лек за нея... Не можем да ви избавим и не искаме. Жестоко е, нали? Но и смехът ви бе прекалено жесток... Но феерията и шестването ви не ще са вечни. Какво мислите, пеперудки, какво? Маските ще се впиват в лицата ви, в сърцата ви... но сега летете! Летете на воля... и нека ви топлят бездуховните ви крила. Дали преди пустинята сте били други? Оправдавам ви единствено с младостта, но едва ли младостта е  равна повърхност, повърхност, на която могат да съществуват човешки същества... Чуйте музиката, за да доловите сред прекрасното смеха си. Смях, приличащ на черен грак, на удряне на съдове... Ха-ха! Не мислете, че ви принизявам, а давам тон на ферията и на суетата, в която сте се оплели...
Спрете музиката! И се чуйте сами себе си! Чухте ли се? Е, тогава сега се погледнете! Видяхте ли се? Сега танцувайте, танцувайте в своето безумие, докато крилата ви се скъсат и пеперудените ви души се превърнат в прах...