azura_luna

144 резултата
  • Къс небе

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...   413  11  34 
  • Обувки за танци

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    > Покрай мен
    >
    > черешите побягнаха нагоре.
    >
    > Виждах черните им скелети ...
      562  22 
  • Сляпата птица

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Други
    „оставам да горя -
    един човек без шапка
    и птица без пера,
    един човек небръснат
    и птица без очи...” ...
      745  14 
  • Белият чадър на Босилко

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Миришеше на забрава. Въздухът бе наситен със задушливо безвремие. Събудени от утринното слънце, нискостеблените чемшири протягаха гладките си листенца към перваза на отворения прозорец. Ранната роса не бе изсъхнала все още. Напомняше множество мигащи зелени очета.
    Босилко наплиска лицето си със студ ...
      985  19 
  • Иконите на баба Фота

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка. ...   747  11 
  • Светът е голям колкото майчино око

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    “Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
    (Георги Гроздев)
    Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
    Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...
      926  22 
  • Кръст за побиване

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Други
    Застоя се слънцето. Прекръсти се. Огледа се през рамо. Свята земя. Три пръста над тревата се кокореха дялани камъни от разградена църква. Крайъгълни за вярата.
    Под босите му крака, дето бе вървяло, шумакът жълтееше, а гроздовете бяха нанизали кехлибарени зърна от светлина. Злато и мед. Вятърът понес ...
      764  27 
  • Око на водно конче

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    "Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
    Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...
      1271  43 
  • Момиче от захар

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
    Ед ...
      1054  27 
  • Класьор за мечти (Из „Опушено небе”)

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...   1100  31 
  • Опушено небе

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
    - Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...
      940  31 
  • Рапсодия в синьо

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...   1051  26 
  • Очите на Елиф

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...   1828  48 
  • Ескизи на очакването

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...   1031  35 
  • Часовник с обратно броене

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тр ...   1105  24 
  • Лястовици по Възкресение

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
    А чичо Кръстьо току ...
      787  20 
  • Отвъд чертата: Тръните на Бог

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...   783  31 
  • Отвъд чертата: Кражбата на къртицата

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...   586  17 
  • Отвъд чертата: Завръщане

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя др ...   631  13 
  • Отвъд чертата: Пепелна свобода. Отсъствие. Задушаване

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Едва шестнадесетгодишен, Черньо, Топаловият син, бе останал сирак. На ръцете му се падна земята, сякаш дете за отглеждане. Научи се да припечелва, като поработваше из селото. Издържаше и омъжените си шест сестри, като им пращаше по някоя пара от спечелено. Но самотията е трудно нещо. Земята иска чет ...   488 
  • Отвъд чертата: Прегръдка. Прошка. Последни стъпки...

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Главата на убития стражар се бе смалила в мъглевината от изстрели. Поклаща се, сякаш пречупен карамфил. Сопи и коси образуваха камара пред кръчмата. Предали се, селяните вървяха след арестантите. Гроздана се люлееше от напора на войниците. Разнасяха се клетви и офицерски заплахи, примесени с псувни. ...   722  13 
  • Отвъд чертата: Изопнато безветрие

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    „Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата”.
    (Татяна Живкова)
    Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
    Мършаво момченце тичаше след ...
      494 
  • Отвъд чертата

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
    Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...
      745  17 
  • Обесено време

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...   992  24 
  • Фотографът и душата на хляба

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    „- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...   945  34 
  • Вълк

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Слънцето сивееше, забодено като карфица между мръсните ризи на облаците. Студено и преобърнато, бърчеше чело. Заспиваше. Зъзнещо, полето се свиваше под снежните навявания. Шареха го дамги от гарванови нокти и зайчи лапи, сякаш го задържаха да не хукне през глава покрай тракащите със зъби дървета. От ...   1207  45 
  • Кафе на разсъмване

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...   1096  34 
  • Оболи за Харон - 3 част

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...   828  44 
  • Оболи за Харон - 2 част

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    „Докато кажа „А”
    И азбуката на живота свършила.
    Инфаркт.
    Инсулт.
    Невроза. ...
      717  23 
  • Оболи за Харон - 1 част

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзн ...   666  21 
  • Не по-далече от крушата

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
    когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
    Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
      910  43 
  • Обетована земя - 2 част

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...   987  38 
  • Обетована земя - 1 част

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...   600  23 
  • Стъклопис за Ангелчо (Из "Стигмата на розата")

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
    По Четиридесетница в сиропиталище ...
      751  23 
  • Стигмата на розата

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    „Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
    а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
    (Самюъл Колдридж)
    От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
      1087  34 
  • Бялото сърне

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Високо над скалите, по левия бряг на реката, пълзеше коларският път. Провираше се през поляните, покрай опустелите овощни градини и дерета. Люляковата гора разпъваше гроздовидни, тъмновиолетови съцветия. Слънцето се вмъкваше между тях и се губеше под скалните венци на пещерите.
    Между камъните на ста ...
      1052  45 
  • След Илинденско...

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Разляло се бе небето като подница по жаравата от звезди. Луната, сякаш нахапана прегоряла пита, канеше гладните. По нея лепнеше солта от морето, кротко като мъртвец. Преобърнато. Паякът, предачът на сънища, наплиташе бели нишки по тревите. Под тях земята се пропукваше от сушина, сякаш змей бе изпил ...   1268  56 
  • Via sacra

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза
    На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...   1102  41 
  • Даница - II глава

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза
    Мълчеше Даница, като утринна звезда по несъбудено небе. Рано бе познала самотността. Животът я бе погълнал и асимилирал в недрата си. Оголяла бе като поле... А какъв ли бе онзи цвят на огъня, който изпепелява човешкото време? Тъмен като вишна или ален като кръв...
    Та и първата кръв, която я посвещав ...
      1030  36 
  • Даница - I глава

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...   1626  37 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.