azura_luna
149 резултата
Чичо Булут натовари самарите на каруцата и потегли към пазара В петъчни дни,селото се оживяваше. Жителите му излагаха за продан произведени от тях плодове, мед, сладко от смокини или боровинки, зрял фасул, дървени хавани за подправки, мънистени гердани и гривни и др. Всеки от тях опитваше да надвика ...
  113  11 
Песента на Гьокче хвръкна като настръхнало врабче над баирите над селото. Момичето придърпа към челото си виолетовата кърпа, нашарена с цветя и се забърза към училището. Свали забрадката малко преди на наближи двора и я подпъхна под яката на старото си кафеникаво палто.
Често Гьокче износваше вехтит ...
  142  12 
  243 
При игра на "Народна топка", един от третокласниците се подхлъзна. Загуби равновесие и падна върху стоящата в близост възпитателка. Докато се изправяше тридесет и шест годишната жена усети някакво хрущене в коляното на десния си крак, но не му обърна внимание. Огледа уплашеното момченце от всички ст ...
  310  23 
Времето застудя. Увита в дебел плетен шал, Игнатия наблюдаваше гладните врабци, които любопитно подскачаха около нея. Замислена, броеше нападалите есенни листа в краката ѝ. Припомни си темпото, с което обичаше да свири. Есенно анданте.
От някъде се чу шум от едновременно говорещи хора. Няколко жени ...
  323  10 
Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...
  765  14  45 
> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...
  769  24 
„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...
  894  20 
Миришеше на забрава. Въздухът бе наситен със задушливо безвремие. Събудени от утринното слънце, нискостеблените чемшири протягаха гладките си листенца към перваза на отворения прозорец. Ранната роса не бе изсъхнала все още. Напомняше множество мигащи зелени очета.
Босилко наплиска лицето си със студ ...
  1073  19 
Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка. ...
  833  11 
“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...
  996  22 
Застоя се слънцето. Прекръсти се. Огледа се през рамо. Свята земя. Три пръста над тревата се кокореха дялани камъни от разградена църква. Крайъгълни за вярата.
Под босите му крака, дето бе вървяло, шумакът жълтееше, а гроздовете бяха нанизали кехлибарени зърна от светлина. Злато и мед. Вятърът понес ...
  834  27 
"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...
  1353  43 
Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...
  1123  27 
Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...
  1211  31 
Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...
  1010  31 
По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...
  1144  26 
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...
  2099  48 
Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...
  1095  35 
Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тр ...
  1174  24 
Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...
  897  21 
Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...
  872  32 
Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...
  645  17 
С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя др ...
  690  13 
Едва шестнадесетгодишен, Черньо, Топаловият син, бе останал сирак. На ръцете му се падна земята, сякаш дете за отглеждане. Научи се да припечелва, като поработваше из селото. Издържаше и омъжените си шест сестри, като им пращаше по някоя пара от спечелено. Но самотията е трудно нещо. Земята иска чет ...
  540 
Главата на убития стражар се бе смалила в мъглевината от изстрели. Поклаща се, сякаш пречупен карамфил. Сопи и коси образуваха камара пред кръчмата. Предали се, селяните вървяха след арестантите. Гроздана се люлееше от напора на войниците. Разнасяха се клетви и офицерски заплахи, примесени с псувни. ...
  789  13 
„Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата”.
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след ...
  571 
Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...
  810  17 
Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...
  1048  24 
„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...
  1022  34 
Слънцето сивееше, забодено като карфица между мръсните ризи на облаците. Студено и преобърнато, бърчеше чело. Заспиваше. Зъзнещо, полето се свиваше под снежните навявания. Шареха го дамги от гарванови нокти и зайчи лапи, сякаш го задържаха да не хукне през глава покрай тракащите със зъби дървета. От ...
  1303  46 
По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...
  1215  35 
От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...
  894  44 
„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...
  783  23 
Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзн ...
  739  21 
И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
  973  43 
С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...
  1061  38 
Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...
  668  23 
Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталище ...
  844  23 
„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
  1171  34 
Предложения
: ??:??