14.07.2010 г., 20:26

Писмо

1.3K 0 2
1 мин за четене

                                              П И С М О

                До Зоя Петрова и Александра Бенер, по  повод  публикуването на писмата им в  книга.

                                                                                                                                    Благоевград  -  Германия

 

             Здравейте, Зоя, Александра!

             Четох и плаках, плаках и четох. А сега пиша и плача, продължавам да плача и пиша. Животът наистина е тъжен.  И труден. И то много. Не успеем  ли ние самите да се порадваме на първата си глътка топло кафе, да погледнем  сутрешното слънце с  нашите очи, не прегърнем ли истински децата си, кое тогава е щастие?

             Щастието се натрупва, но се започва отдолу, отвътре, от най-мъничкото. Ако не можем да определим как мирише вятърът, какво значение има в каква кола се возим.

                Аз също всеки Божи ден се питам кое е щастие? Къде е? Често се обръщам  и връщам назад, да не би да съм го забравила някъде. После тичам, тичам, да го догоня. А то било до мен, сгушило се вътре в мене и чак когато се засмее толкова силно, като морето, аз го усещам, виждам го. Хващам го за ръка, здраво, много здраво и политам. Като пеперуди, многоцветни, полетели.

           Но кой ти дава толкова много щастие? Винаги има нещо, което да те блъсне, да те спре. Да те заболи. Боли.

            Сълзите ти се пързалят по лицето, а някой отсреща се смее, че не можеш да летиш – пъстрокрило, волно. Че не можеш  да обичаш.

               Но те не знаят колко духовно пълна се чувстваш ти, лакирайки си ноктите на  ръцете. И после палиш цигара. И как душата ти си тананика твоята любима музика.

       Животът е прекрасен, ако намериш сили да се радваш на всичко. Искрено и честно, дълбоко и всеотдайно. Цъфнал цвят. През моите, през твоите очи. И двете ни ръце.

А сега и аз ви подавам ръка.                                                                                                                     Благодаря ви!  Целувам те, Зоя.

 

                                                                                                                           Стефка Галева

                                                                                                                           Гр. Сандански             

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...