П И С М О

                До Зоя Петрова и Александра Бенер, по  повод  публикуването на писмата им в  книга.

                                                                                                                                    Благоевград  -  Германия

             Здравейте, Зоя, Александра!

             Четох и плаках, плаках и четох. А сега пиша и плача, продължавам да плача и пиша. Животът наистина е тъжен.  И труден. И то много. Не успеем  ли ние самите да се порадваме на първата си глътка топло кафе, да погледнем  сутрешното слънце с  нашите очи, не прегърнем ли истински децата си, кое тогава е щастие?

             Щастието се натрупва, но се започва отдолу, отвътре, от най-мъничкото. Ако не можем да определим как мирише вятърът, какво значение има в каква кола се возим.

                Аз също всеки Божи ден се питам кое е щастие? Къде е? Често се обръщам  и връщам назад, да не би да съм го забравила някъде. После тичам, тичам, да го догоня. А то било до мен, сгушило се вътре в мене и чак когато се засмее толкова силно, като морето, аз го усещам, виждам го. Хващам го за ръка, здраво, много здраво и политам. Като пеперуди, многоцветни, полетели.

           Но кой ти дава толкова много щастие? Винаги има нещо, което да те блъсне, да те спре. Да те заболи. Боли.

            Сълзите ти се пързалят по лицето, а някой отсреща се смее, че не можеш да летиш – пъстрокрило, волно. Че не можеш  да обичаш.

               Но те не знаят колко духовно пълна се чувстваш ти, лакирайки си ноктите на  ръцете. И после палиш цигара. И как душата ти си тананика твоята любима музика.

       Животът е прекрасен, ако намериш сили да се радваш на всичко. Искрено и честно, дълбоко и всеотдайно. Цъфнал цвят. През моите, през твоите очи. И двете ни ръце.

А сега и аз ви подавам ръка.                                                                                                                     Благодаря ви!  Целувам те, Зоя.

                                                                                                                           Стефка Галева

                                                                                                                           Гр. Сандански