Meg (Миглена Иванова)
8 52
5.11.2006 г., 1:09 ч.

Плач  

  Есета
1558 0 5

Пълзя в своята кожа и чувствам пътя напред.......
Тези рани,тях не бих могла да излекувам. Объркана съм и не зная кое е истина и кое лъжа.

”Там” е нещо вътрешно във мен, което дърпам под повърхността. Чезна объркана от тази липса в моето сърце, властта и този страх, който няма край!

Контролирайки се, аз не мога, струва ми се, да открия себе си отново. Моите стени са затворени, без да мога да усетя и капчица от сигурността.

Объркана съм и зная, че това “там” е твърде подтискащо за мен.
Чувствам този път, докато ставам още по-несигурна. Неудобно, максимално силно дърпам нещо върху мен.

Разсеяно въздействам на своето си “Аз”, ставайки осъждам моето собственото отражение.То е свърталище, в което не мога да открия себе си отново.

Аз чувствах този път преди да стана толкова несигурна ..... Лена

© Миглена Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??