5.11.2006 г., 1:09

Плач

2K 0 5

Пълзя в своята кожа и чувствам пътя напред.......
Тези рани,тях не бих могла да излекувам. Объркана съм и не зная кое е истина и кое лъжа.

”Там” е нещо вътрешно във мен, което дърпам под повърхността. Чезна объркана от тази липса в моето сърце, властта и този страх, който няма край!

Контролирайки се, аз не мога, струва ми се, да открия себе си отново. Моите стени са затворени, без да мога да усетя и капчица от сигурността.

Объркана съм и зная, че това “там” е твърде подтискащо за мен.
Чувствам този път, докато ставам още по-несигурна. Неудобно, максимално силно дърпам нещо върху мен.

Разсеяно въздействам на своето си “Аз”, ставайки осъждам моето собственото отражение.То е свърталище, в което не мога да открия себе си отново.

Аз чувствах този път преди да стана толкова несигурна ..... Лена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...