5 нояб. 2006 г., 01:09

Плач

2K 0 5

Пълзя в своята кожа и чувствам пътя напред.......
Тези рани,тях не бих могла да излекувам. Объркана съм и не зная кое е истина и кое лъжа.

”Там” е нещо вътрешно във мен, което дърпам под повърхността. Чезна объркана от тази липса в моето сърце, властта и този страх, който няма край!

Контролирайки се, аз не мога, струва ми се, да открия себе си отново. Моите стени са затворени, без да мога да усетя и капчица от сигурността.

Объркана съм и зная, че това “там” е твърде подтискащо за мен.
Чувствам този път, докато ставам още по-несигурна. Неудобно, максимално силно дърпам нещо върху мен.

Разсеяно въздействам на своето си “Аз”, ставайки осъждам моето собственото отражение.То е свърталище, в което не мога да открия себе си отново.

Аз чувствах този път преди да стана толкова несигурна ..... Лена

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...