17.05.2011 г., 23:37 ч.

По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината! 

  Есета » Лични
2974 0 5
2 мин за четене

Чакаме. Чакаме нещо да се случи. Чакаме някой да дойде и да ни оправи проблемите. Чакаме съдбата да реши. Чакаме животът ни да започне. Чакаме любовта. Чакаме възможността. Чакаме точния момент. Вечно чакаме и какво получаваме?

А всъщност трябва ли да чакаме някой да живее вместо нас? Трябва ли да очакваме другите да направят първата крачка? Трябва ли да вярваме, че съдбата ни е предопределена и нищо не можем да направим?

Съдба? Каква изтъркана дума! Звучи излезнала от някой романтичен филм. Или от древногръцката митoлогия, където елините са смятали, че всичко в живота им зависи от боговете и колкото и да бягат от "съдбата" си, няма как да я променят. Смешно е, когато хората от 21 век казваме "Това е знак", "Така е било писано", "Ако не стане, значи не е трябвало да стане". Сякаш така успокояваме съвестта си и живеем в мир със себе си.

Проблемът е, че няма никаква съдба, която определя дали нещо ще ти се случи или ще си с някого, всичко е поредица от събития и всяко едно води до другото. Не че всичко е случайно, но какво ще правим с живота си и как ще се развие той, зависи само от нас! Има само тук и сега и борба за правото да си тук и сега! Никой не е седнал, преди да се родиш, да чертае карта на живота ти и как ще протече той. ТИ си този, който го определя!

И все пак има нещо, което може да се нарече съдба. Съдбата е изборът, който ни се предлага. Пътищата, пред които се изправяме. Възможностите, които получаваме. НО! Ние и само ние сме тези, които правим избора си, решаваме по кой път да тръгнем и от коя възможност да се възползваме. Само ние сме отговорни за постъпките си! А не съдбата.

Затова следващия път, когато искаш нещо, не чакай "съдбата" да се намеси. Вземи нещата в свои ръце. Когато се оплакваш, че няма никого до теб, любовта няма да дойде при теб, докато си се скрил във вас. Излез и се усмихвай! Искаш да видиш някого, а седиш и го чакаш. Вдигни телефона и му се обади!

По-добре е да го направиш, отколкото само да се надяваш, че ще се случи. Търси възможности, не дадености!

 

© Габи Дарси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поставили сте оригинално заглавие, но може още да се желае по отношение на съдържанието . Познати изводи , доста клишета ... Опитвайте , не се отказвайте , пишете !!
  • С PM (Иван Радев)!
    Много ми хареса!
  • Животът е една чакалня. Повечето хора седят и чакат нещата, които искат, на които се надяват, просто да се случат без да полагамт и минимални усилия, а когато отново се изправят срещу разочарованието, решават, че "Това е знак", "Така е било писано", обвиняват съдбата. Според мен обаче човек до голяма степен е ковач на съдбата си!
    Поздрави!
  • Съдбата е слуга на характера! Не знам на кого е тази мисъл, но я харесвам! С поздрави за есето!
  • Поздравления за есето! Ако трябва да бъда честен, смятам че има предопределеност, но не такава, каквато повечето си представят. Всичко в живота следва една сложна последователност, такава, която човек не може да осъзнае напълно. И това не е защото някой специално го е направил така, просто човешкия мозък има своите ограничения. Човек е така направен, че когато му се даде да прави избор, той смята, че избора си зависи изцяло от него и няма съдба. Обаче малко хора осъзнават, че самия човек е част от тази хаотична и неосъзнаваема причинно-следствена връзка, която хората наричат 'съдба'. Човек избира с волята си, без намесата на който и да е бог, но волята е нещо, което се ражда с човек и се променя с него. Формирането на волята е част от съдбата на човек, той не може да избяга от собствената си съдба и съотвено воля. Но какво от това, когато не знаеш резултатите от играта, макар че вече са преопределени?
Предложения
: ??:??