17 мая 2011 г., 23:37

По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината!

Эссе » Личные

3.3K 0 5

2 мин за четене

Чакаме. Чакаме нещо да се случи. Чакаме някой да дойде и да ни оправи проблемите. Чакаме съдбата да реши. Чакаме животът ни да започне. Чакаме любовта. Чакаме възможността. Чакаме точния момент. Вечно чакаме и какво получаваме?

А всъщност трябва ли да чакаме някой да живее вместо нас? Трябва ли да очакваме другите да направят първата крачка? Трябва ли да вярваме, че съдбата ни е предопределена и нищо не можем да направим?

Съдба? Каква изтъркана дума! Звучи излезнала от някой романтичен филм. Или от древногръцката митoлогия, където елините са смятали, че всичко в живота им зависи от боговете и колкото и да бягат от "съдбата" си, няма как да я променят. Смешно е, когато хората от 21 век казваме "Това е знак", "Така е било писано", "Ако не стане, значи не е трябвало да стане". Сякаш така успокояваме съвестта си и живеем в мир със себе си.

Проблемът е, че няма никаква съдба, която определя дали нещо ще ти се случи или ще си с някого, всичко е поредица от събития и всяко едно води до другото. Не че всичко е случайно, но какво ще правим с живота си и как ще се развие той, зависи само от нас! Има само тук и сега и борба за правото да си тук и сега! Никой не е седнал, преди да се родиш, да чертае карта на живота ти и как ще протече той. ТИ си този, който го определя!

И все пак има нещо, което може да се нарече съдба. Съдбата е изборът, който ни се предлага. Пътищата, пред които се изправяме. Възможностите, които получаваме. НО! Ние и само ние сме тези, които правим избора си, решаваме по кой път да тръгнем и от коя възможност да се възползваме. Само ние сме отговорни за постъпките си! А не съдбата.

Затова следващия път, когато искаш нещо, не чакай "съдбата" да се намеси. Вземи нещата в свои ръце. Когато се оплакваш, че няма никого до теб, любовта няма да дойде при теб, докато си се скрил във вас. Излез и се усмихвай! Искаш да видиш някого, а седиш и го чакаш. Вдигни телефона и му се обади!

По-добре е да го направиш, отколкото само да се надяваш, че ще се случи. Търси възможности, не дадености!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

KrKirilova (Красимира Кирилова)

Поставили сте оригинално заглавие, но може още да се желае по отношение на съдържанието . Познати изводи , доста клишета ... Опитвайте , не се отказвайте , пишете !!

2011-06-02T16:47:17+03:00
Ена (Елена Гоцева)

С PM (Иван Радев)!
Много ми хареса!

2011-05-19T22:37:00+03:00
highcontrast

Животът е една чакалня. Повечето хора седят и чакат нещата, които искат, на които се надяват, просто да се случат без да полагамт и минимални усилия, а когато отново се изправят срещу разочарованието, решават, че "Това е знак", "Така е било писано", обвиняват съдбата. Според мен обаче човек до голяма степен е ковач на съдбата си!
Поздрави!

2011-05-19T22:12:30+03:00
valia1771 (Ивон)

Съдбата е слуга на характера! Не знам на кого е тази мисъл, но я харесвам! С поздрави за есето!

2011-05-19T21:55:59+03:00
PM (Иван Радев)

Поздравления за есето! Ако трябва да бъда честен, смятам че има предопределеност, но не такава, каквато повечето си представят. Всичко в живота следва една сложна последователност, такава, която човек не може да осъзнае напълно. И това не е защото някой специално го е направил така, просто човешкия мозък има своите ограничения. Човек е така направен, че когато му се даде да прави избор, той смята, че избора си зависи изцяло от него и няма съдба. Обаче малко хора осъзнават, че самия човек е част от тази хаотична и неосъзнаваема причинно-следствена връзка, която хората наричат 'съдба'. Човек избира с волята си, без намесата на който и да е бог, но волята е нещо, което се ражда с човек и се променя с него. Формирането на волята е част от съдбата на човек, той не може да избяга от собствената си съдба и съотвено воля. Но какво от това, когато не знаеш резултатите от играта, макар че вече са преопределени?

2011-05-19T15:58:09+03:00