elenasim1 (Елeна)
178 6580
2.08.2011 г., 0:27 ч.

По пътя в междувремието 

  Есета
1355 0 12
1 мин за четене

Защо ли приличах на седемнадесет годишно момиче?

Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.

- Къде сме? - попитах я изненадана.

- В междувремието. - отвърна тя.

- Защо съм дете и къде е моето дете?

- Ще го откриеш във времето. Тук си, за да видиш.

- Какво да видя?

- Това. - отвърна тя и посочи.

Имаше излят бетон и се слизаше по стълби надолу към недрата на земята. Следвах я мълчаливо и наблюдавах. Хората също се наредиха на опашка, всеки чакащ реда си да влезе в убежището.

Видях млада двойка – бременна и влюбения ù спътник. Обърнах се рязко и попитах.

- Значи наистина ще се случи?

- Разбира се. След като толкова хора мислят за този ден, той ще дойде и тогава...

Тичах нагоре по стълбите, а главата ми заплашваше да експлодира. Трябва да ги спася. Аз знам и трябва да ги спася. Но как?

На повърхността ме чакаше старец с бяла коса и се усмихваше топло.

- Ще ги спасиш, имаш нужното време. Бягай... - после изчезна.

- Коя дата сме?- попитах един случаен минувач.

- 21.12.2012.

Отворих очите си, а сърцето ми все още тичаше. А щях ли в действителност да ги спася???

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??