Защо ли приличах на седемнадесет годишно момиче?
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? - попитах я изненадана.
- В междувремието. - отвърна тя.
- Защо съм дете и къде е моето дете?
- Ще го откриеш във времето. Тук си, за да видиш.
- Какво да видя?
- Това. - отвърна тя и посочи.
Имаше излят бетон и се слизаше по стълби надолу към недрата на земята. Следвах я мълчаливо и наблюдавах. Хората също се наредиха на опашка, всеки чакащ реда си да влезе в убежището.
Видях млада двойка – бременна и влюбения ù спътник. Обърнах се рязко и попитах.
- Значи наистина ще се случи?
- Разбира се. След като толкова хора мислят за този ден, той ще дойде и тогава... ...