9.12.2018 г., 21:26 ч.

По средата на времето 

  Есета » Любовни, Лични
1801 0 4
2 мин за четене
"Не се страхувам от чуждите куршуми
не се страхувам от тайнствената смърт,
не се страхувам от теб-вина
не се страхувам от небитието нейде..."
В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко.
...Стенания...
...Еротика...
...Сливане...
После, когато ме удари, се уплаших.Не те намразих. Мразех себе си. Ненавиждах се, докато отворих сърцето си, за да прокърви.След това-пак ме люби. Раздрах гърба, лицето, сивотата...И нищо, нищо вече не беше същото.
...Капки кръв.
...Обладаване.
...Вглъбяване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??