"Не се страхувам от чуждите куршуми
не се страхувам от тайнствената смърт,
не се страхувам от теб-вина
не се страхувам от небитието нейде..."
В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко.
...Стенания...
...Еротика...
...Сливане...
После, когато ме удари, се уплаших.Не те намразих. Мразех себе си. Ненавиждах се, докато отворих сърцето си, за да прокърви.След това-пак ме люби. Раздрах гърба, лицето, сивотата...И нищо, нищо вече не беше същото.
...Капки кръв.
...Обладаване.
...Вглъбяване. ...