Стоях под дъжда… Стояли ли сте някога под дъжда? Под пороя на века… под капките на новото начало? Напоследък нямах много време за нищо…

Гледах през прозореца на стаята, от която никога няма да изляза и мечтаех да стоя под дъжда и да усещам капките му… И ето сега! Сега съм под дъжда и мислите ми идват и си отиват като капките паднали от небето… Небето… то е толкова тъмно, а е едва три следобед…

Стоях тук, седнала на тротоара, загледана в небето, очакваща всяка следваща капка, която да се стече по лицето ми… Беше хубаво. О, Богове и Демони – беше дяволски хубаво!!!

Стоях и си мислих за всичко това, което няма как да променя или как да направя по-хубаво…