Samion
33 резултата
Седем демона над нас кръжат,
с грабливите си хищни нокти
чакат стъпка грешна, за да връхлетят…
кръвта ни да разлеят в черни тъмни локви.
Седем демона в сърцата стържат - ...
с грабливите си хищни нокти
чакат стъпка грешна, за да връхлетят…
кръвта ни да разлеят в черни тъмни локви.
Седем демона в сърцата стържат - ...
419
Искам да намеря онова малко кътче земя, където да откривам покой и свобода. Където ще мога да се събуждам в призори с креативно вдъхновение, да изляза на верандата и стъпвайки на мекия и все още леко хладен пясък, с чаша горещо ароматно кафе в ръка, да отпусна юздите на въображението си.
А то усмихн ...
А то усмихн ...
1773
1
Не искам бъдещето ми да е предначертано! Не искам да се лутам между определени две възможности. Не искам да се събуждам сутрин с усещането, че това вече се е случило.
Не искам в очите ми да се чете неразказвана нова история. Не искам пръстите ми да познават всяко ново лице, а умът ми да чете чужди м ...
Не искам в очите ми да се чете неразказвана нова история. Не искам пръстите ми да познават всяко ново лице, а умът ми да чете чужди м ...
1053
1
Сутрин е най-хубаво. Но рано сутрин… преди звуците на събуждащи се животоподобни хора, тръгнали нанякъде и мърморещи неприятно. Рано сутрин… преди слънцето да се е показало напълно иззад сградите и преди лъчите му да започнат да топлят. Рано сутрин, когато всичко е някак си измамно тихо и спокойно, ...
1767
5
Ягодова страст беше полепнала по чаршафите с аромат на калинки и лятно миналогодишно вино. Прозорецът беше широко отворен и пропускаше лежерния есенен вятър до нас. А ти спеше. Очите ти – затворени, устните леко отворени… като за целувка. В стаята мракът се беше превърнал в топло пухено одеяло, покр ...
1412
1
Искам да хвърля котва тук. На този плаж. В този ден.
Искам да спра времето сега. На този бряг. С теб.
Слънцето и вълните само да са ни свидетели.
Пясък и солена вода… само това…
Искам да хвърля котва тук. В това море. В това лято. ...
Искам да спра времето сега. На този бряг. С теб.
Слънцето и вълните само да са ни свидетели.
Пясък и солена вода… само това…
Искам да хвърля котва тук. В това море. В това лято. ...
505
1
Връзката ни бе крехка. Имах чувството, че само да я докосна и ще се разпадне на хиляди миниатюрни парченца. По-крехка от кристал бе…
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...
998
Обичам да пътувам. Без кола, влак или пеша.
Обичам да творя. Без молив, четка или пък боя.
Обичам да живея. Без дъх, взор или суета.
Обичам да мечтая. Без цвят, мирис или светлина.
Обичам да летя. Без самолет, хвърчило или пък крила. ...
Обичам да творя. Без молив, четка или пък боя.
Обичам да живея. Без дъх, взор или суета.
Обичам да мечтая. Без цвят, мирис или светлина.
Обичам да летя. Без самолет, хвърчило или пък крила. ...
593
1
Хей… Обичам те.
Знам, че досега ме беше страх.
Но сега го казвам…
Знам. Късно е.
Нощта вече облизва небето, като малко ...
Знам, че досега ме беше страх.
Но сега го казвам…
Знам. Късно е.
Нощта вече облизва небето, като малко ...
749
2
Може би ще се влюбя отново.
И сърцето ми пак приказно ще трепка
в унисон с твойто…
Може би ще творя отново.
Пръстите ми трескаво ще шепнат ...
И сърцето ми пак приказно ще трепка
в унисон с твойто…
Може би ще творя отново.
Пръстите ми трескаво ще шепнат ...
547
Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...
787
2
Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...
907
Сълзата ми се превърна в хиляди, отразена в парченцата счупено гледало. Но бе само една... Свита в ъгъла стоях и се преструвах, че ми липсваш. Но бе само преструвка... Исках да стана, да си сложа грим и новата рокля, която купих за теб, но ти така и не видя, да се обадя на него, който винаги те чака ...
788
С краен срок за всяко нещо
и сметката прилежно водена,
такъв си бе и такъв ще си останеш -
с изкуствена усмивка на лицето сложена.
А казваше - Обичам те! ...
и сметката прилежно водена,
такъв си бе и такъв ще си останеш -
с изкуствена усмивка на лицето сложена.
А казваше - Обичам те! ...
531
2
Случайна сълза се търколи от очите ти... Протегнах ръка в опит да я хвана... Не успях. Ти стоеше до леглото ми, на което лежах и аз. Бях скован, не мисля, че въобще дишах...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би ...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би ...
1518
5
И как ми се иска...
И как ми се иска да бях останала дете - малко, нежно, невинно, с големи искрени очи и бледа усмивка. И как ми се иска все още да вярвам, че мога да летя и че има къщи от Фафли и захарен памук. И как ми се иска да вярвам в приказки и да знам, че приказно прекрасен принц ще дойде и ...
И как ми се иска да бях останала дете - малко, нежно, невинно, с големи искрени очи и бледа усмивка. И как ми се иска все още да вярвам, че мога да летя и че има къщи от Фафли и захарен памук. И как ми се иска да вярвам в приказки и да знам, че приказно прекрасен принц ще дойде и ...
1521
4
Китара
(на изгубените звуци)
Приятелко, защо ли ти замлъкна
и остави ме сама теглото си да мъкна.
Гласът ти някъде изчезна ...
(на изгубените звуци)
Приятелко, защо ли ти замлъкна
и остави ме сама теглото си да мъкна.
Гласът ти някъде изчезна ...
577
2
Аз помня те, прекрасна моя,
аз още помня твоите ръце,
протегнати във мрака за последно,
докосвайки се нежно в моето сърце...
Защо си тръгна, обич моя, ...
аз още помня твоите ръце,
протегнати във мрака за последно,
докосвайки се нежно в моето сърце...
Защо си тръгна, обич моя, ...
743
"Била ли си обречена?" -
> попита ме веднъж...
А аз ти казах, че животът ми е като нежно цвете
> под проливен дъжд.
"Била ли си щастлива?" - ...
> попита ме веднъж...
А аз ти казах, че животът ми е като нежно цвете
> под проливен дъжд.
"Била ли си щастлива?" - ...
788
3
Дойде ми като гръм от ясно небе. А тя беше там... И този път не бях сама. Паднах, а тя беше там, за да ми помогне да се изправя...
Тя винаги е била тук до мен... за мен! Никога не е позволявала нещо да ми липсва... никога не е позволявала да разбирам какво й е... Нейните страхове са били само нейни, ...
Тя винаги е била тук до мен... за мен! Никога не е позволявала нещо да ми липсва... никога не е позволявала да разбирам какво й е... Нейните страхове са били само нейни, ...
7692
5
И той, и тя... и другият.
И тримата стремяха се към цел една...
погледи в тълпата сива да си разменят
и да усетят Любовта.
Но той все бягаше, ...
И тримата стремяха се към цел една...
погледи в тълпата сива да си разменят
и да усетят Любовта.
Но той все бягаше, ...
1001
4
Замина си.
Гледам последната снимка, която си направихме...
Замина си.
Става ми смешно. И едновременно с това очите ми се пълнят със сълзи...
Замина си. И това приятелство свърши за мен. Иска ми се да кажа, че... че другите са виновни, но така ще излъжа. Аз съм виновна. За всичко съм виновна аз. ...
Гледам последната снимка, която си направихме...
Замина си.
Става ми смешно. И едновременно с това очите ми се пълнят със сълзи...
Замина си. И това приятелство свърши за мен. Иска ми се да кажа, че... че другите са виновни, но така ще излъжа. Аз съм виновна. За всичко съм виновна аз. ...
1855
2
Малка бедна пеперудо,
защо летиш към светлата си смърт,
пленена сякаш от магията на златно руно,
кръжиш около блясъка и студената му гръд.
Кажи ми, бедна пеперудо, ...
защо летиш към светлата си смърт,
пленена сякаш от магията на златно руно,
кръжиш около блясъка и студената му гръд.
Кажи ми, бедна пеперудо, ...
618
1
Залагал ли си някога любов
за евтината плътска драма,
обвила целия ни къс живот
в една разяждаща душата рана?
Залагал ли си някога живот ...
за евтината плътска драма,
обвила целия ни къс живот
в една разяждаща душата рана?
Залагал ли си някога живот ...
512
2
Недей - не искам да оставаш,
щом казваш, че отрова съм за теб!
Недей - не искам нищо ти да правиш,
достатъчно търпях от теб!
Недей - не си въобразявай, ...
щом казваш, че отрова съм за теб!
Недей - не искам нищо ти да правиш,
достатъчно търпях от теб!
Недей - не си въобразявай, ...
799
1
2
Когато слънцето докосне
морето с розови лъчи,
когато лунната пътека
в моя сън се отрази...
Когато вятърът неверен ...
морето с розови лъчи,
когато лунната пътека
в моя сън се отрази...
Когато вятърът неверен ...
929
5
*На моя най-добър приятел - Липсваш ми...*
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...
970
Крия се.
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, ...
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, ...
2983
7
Затварям очи и сякаш ти си там.
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...
940
2
Усмивка от предишен ден...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, ...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, ...
1049
7
И вечер ти ще си до мен. Ще се усмихваш, ще се смееш.
Но пак едва ли някога ще си със мен...
Аз помня онзи хубав слънчев ден,
когато ми откраднаха мобилния във автобуса,
и с онази примиреност се засмях "Нищо - на всекиго се случва!" ...
Но пак едва ли някога ще си със мен...
Аз помня онзи хубав слънчев ден,
когато ми откраднаха мобилния във автобуса,
и с онази примиреност се засмях "Нищо - на всекиго се случва!" ...
1544
6
Стоях там... на края на света... Долу морето се разбиваше в скалите. Отсреща червеното слънце целуваше морето за последно... знаех, че е за последно... някак си го чувствах...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...
931
5
> Стоях под дъжда… Стояли ли сте някога под дъжда? Под пороя на века… под капките на новото начало? Напоследък нямах много време за нищо…
>
> Гледах през прозореца на стаята, от която никога няма да изляза и мечтаех да стоя под дъжда и да усещам капките му… И ето сега! Сега съм под дъжда и мислите м ...
>
> Гледах през прозореца на стаята, от която никога няма да изляза и мечтаех да стоя под дъжда и да усещам капките му… И ето сега! Сега съм под дъжда и мислите м ...
1203
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
