Погребах я! Съвсем наскоро
And I’m grindin’ til I’m tired
They say "You ain’t grindin’ til you tired"
So I’m grindin’ with my eyes wide
Looking to find а way through the day
A light for the night…*
Парализа!
Пълна, тотална, повсеместна!
Всяка фибра в мен крещи до скъсване, все по-често устните остават анемично стиснати.
Бялото тяло нагло ме изкушава - с презрение. Да го докосна, да нанеса върху него своите малки знаци, татуировчици и символи, да го пожелая – пак.
Пряко себе си, през себе си – не мога!
Ръката стои като отсечена, вече дори не трепери. А листът си остава непорочно бял.
Атеистът се превръща в псевдобудист. Вече използвам себевглеждане, себеусъвършенстване, себесношаване и други себе-техники и въпреки това...
Умирам!
Не мога да пиша...
Толкова много за казване, но някак мълчаливо – без думи... А те засядат все по-дълбоко в мен и като рак се впиват в плътта ми. Не искат да излизат и се налага да ги чегъртам – с гърлото на счупена бутилка.
И когато успея да ги повърна, са безформени и кухи. Къси, изчистени фрази, недопускащи двусмислици. Нетърсещи смисъл, по-бързи от куршуми, рикоширащи и безмилостно отекващи в главата ми. Летящи остриета от леден вятър, преминаващи през нечие... сърце. Бледи, сиво-синкави кървящи думи, разстреляни от многоточия, пришити с тирета, с вкус на горчива морска пяна... Експресия на чувства, изразена с удивителни.
Погребах я! Съвсем наскоро. Музата де...
Как е възможно това ли?
Застрелях я. Лично – без угризения!
По нейна молба!
Скитала много по тоя живот и някъде, някой ù казал, че уморените коне ги убиват...
Дали?
*The Game ft. Lil Wayne – My life
Мъча се, докато се уморя,
Казват: „не се мъчиш, докато не си се уморил”.
И ето, мъча се с широко отворени очи,
Опитвайки се да намеря път през деня,
Светлина в нощта...
© Филип Филипов Всички права запазени
Човек трудно смогва на истината:понякога изненадва, макар, че винаги е около нас.И в нас.