Погребах я! Съвсем наскоро
Погребах я! Съвсем наскоро
And I’m grindin’ til I’m tired
They say "You ain’t grindin’ til you tired"
So I’m grindin’ with my eyes wide
Looking to find а way through the day
A light for the night…*
Парализа!
Пълна, тотална, повсеместна!
Всяка фибра в мен крещи до скъсване, все по-често устните остават анемично стиснати.
Бялото тяло нагло ме изкушава - с презрение. Да го докосна, да нанеса върху него своите малки знаци, татуировчици и символи, да го пожелая – пак.
Пряко себе си, през себе си – не мога!
Ръката стои като отсечена, вече дори не трепери. А листът си остава непорочно бял.
Атеистът се превръща в псевдобудист. Вече използвам себевглеждане, себеусъвършенстване, себесношаване и други себе-техники и въпреки това...
Умирам!
Не мога да пиша...
Толкова много за казване, но някак мълчаливо – без думи... А те засядат все по-дълбоко в мен и като рак се впиват в плътта ми. Не искат да излизат и се налага да ги чегъртам – с гърлото на счупена бутилка.
И когато успея да ги повърна, са безформени и кухи. Къси, изчистени фрази, недопускащи двусмислици. Нетърсещи смисъл, по-бързи от куршуми, рикоширащи и безмилостно отекващи в главата ми. Летящи остриета от леден вятър, преминаващи през нечие... сърце. Бледи, сиво-синкави кървящи думи, разстреляни от многоточия, пришити с тирета, с вкус на горчива морска пяна... Експресия на чувства, изразена с удивителни.
Погребах я! Съвсем наскоро. Музата де...
Как е възможно това ли?
Застрелях я. Лично – без угризения!
По нейна молба!
Скитала много по тоя живот и някъде, някой ù казал, че уморените коне ги убиват...
Дали?
*The Game ft. Lil Wayne – My life
Мъча се, докато се уморя,
Казват: „не се мъчиш, докато не си се уморил”.
И ето, мъча се с широко отворени очи,
Опитвайки се да намеря път през деня,
Светлина в нощта...
© Филип Филипов All rights reserved.
Браво!
