thedac (Димитър Драганов) 16 януари 2018 г., 1:08 ч.

Полемика на ценностите 

353 2 5

          Ценностите са най-здравата основа, върху която човек е длъжен да гради личността си. Попадайки в сюрреалистичния театър на живота, той става неизменна частица от щастието, страданието и желанието за реализация, съпътстващо всеки един от нас като призрачна сянка.
          Неведнъж съм се питал за какво се борим в мрачната гора на днешното плесенясало съвремие. Успяваме ли да отсеем доброто от злото, правилното от грешното и истинското от фалшивото? Задвижва ли се у нас часовниковият механизъм за сензитивното, ефирното, праведното? Можем ли да запазим чистотата на разума си? Способни ли сме да надвием овчедушието и сребролюбството?
          Живеем в омърсени времена – до степен на атомна експлозия. Подобно на диви вълци, заключени в клетка, всячески роптаем срещу безправието, опитвайки се да се изкачим стълбица нагоре в йерархичната пирамида. Хората, отдавна загубили усещането си за нормално протичащ живот, драпат в огненочервения тунел на своето обезсмислено съществуване. Зомбирани от мания за кухо превъзходство, моделират грозния лик на деня – пещ за нормалните, поле за изява на първичните.
          Създава се натрапчива полемика между това какви искаме да бъдем и това, което представляваме всъщност. Тревожно обърканият индивид не знае как да живее! Търси, но не намира… Опитва, но не успява… Вратите, които отваря, се оказват бездънни пропасти, а душите, до които се докосва, имат вид на пипала на октопод.
          Тези, които виждат истината, не живеят добре, тъй като усещат вкуса на блатните води, в които газим. За съжаление, моралните ценности се превърнаха в играчки, изложени на бляскави витрини, до които душевно бедните не могат да се докоснат.
          Сякаш сме участници във филм на ужасите, който непрекъснато се повтаря. Огорчен и обезверен от това, което виждам, разбирам и осмислям всекидневно, мога да заявя, че ценности не съществуват! Или аз не съм способен да позная първообраза им, или действително те са един мираж в суха пустиня.
          За каква доброта, любов и състрадателност иде реч във време, в което отнемането на човешки живот остава безнаказано? За какви стремежи бихме могли да ратуваме, след като невинността е заменена с гнусна плътска продажба?
          В дългия поток на гнусно миришещата забрава са се изгубили безброй души, дръзнали да се противопоставят на монотонно течащото битие. Вижданията им, въплъщение на стойностни идеали, избухват в невъзможността си да продължат да се борят. Когато разумът напусне земята, ще бъде ред на първичното да тържествува.
          Според мен винаги е съществувала полемика между ценностите. Докато има любов, ще има омраза; докато има добро, ще има зло, докато има честност, ще има мошеничество.
          Животът е едно банално противоречие...

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Plevel (Силвия Илиева) Много хубаво есе! Браво Мите! Точни въпроси задаваш, дано има повече, като теб. Поздрави!
  • thedac (Димитър Драганов) Благодаря Ви за уважението!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Съгласна съм със Стойчо. Ценностите не са се "изгубили", а в Бълария в момента наистина надделява кухото превъзходство и алчността на някои среди, но всичко е до време... и това ще отмине. И все пак човек трябва да опази своите ценности. Не всичко в живота е блато...а и слъчеви лъчи.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Хубаво есе,но всеки гледа от своя ъгъл... Във време на тотална информационна агресия,която ни облъчва с фалшиви истини,е нормално да преосмислим мястото си.Ценностите съществуват,независимо от нашата нагласа,как ние ги възприемаме, това е наша гледна точка.Уважавам това твое мнение,но искам да се разгранича:нашата действителност не е мерило за глобални изводи.
    Поздравления за написаното,Димитър!
  • imperfect (Яна) Хареса ми, макар и в минорни краски. Поздравления!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.