Ценностите са най-здравата основа, върху която човек е длъжен да гради личността си. Попадайки в сюрреалистичния театър на живота, той става неизменна частица от щастието, страданието и желанието за реализация, съпътстващо всеки един от нас като призрачна сянка.
          Неведнъж съм се питал за какво се борим в мрачната гора на днешното плесенясало съвремие. Успяваме ли да отсеем доброто от злото, правилното от грешното и истинското от фалшивото? Задвижва ли се у нас часовниковият механизъм за сензитивното, ефирното, праведното? Можем ли да запазим чистотата на разума си? Способни ли сме да надвием овчедушието и сребролюбството?
          Живеем в омърсени времена – до степен на атомна експлозия. Подобно на диви вълци, заключени в клетка, всячески роптаем срещу безправието, опитвайки се да се изкачим стълбица нагоре в йерархичната пирамида. Хората, отдавна загубили усещането си за нормално протичащ живот, драпат в огненочервения тунел на своето обезсмислено съществуване. Зомбирани от мания за кухо превъзходство, моделират грозния лик на деня – пещ за нормалните, поле за изява на първичните.
          Създава се натрапчива полемика между това какви искаме да бъдем и това, което представляваме всъщност. Тревожно обърканият индивид не знае как да живее! Търси, но не намира… Опитва, но не успява… Вратите, които отваря, се оказват бездънни пропасти, а душите, до които се докосва, имат вид на пипала на октопод.
          Тези, които виждат истината, не живеят добре, тъй като усещат вкуса на блатните води, в които газим. За съжаление, моралните ценности се превърнаха в играчки, изложени на бляскави витрини, до които душевно бедните не могат да се докоснат.
          Сякаш сме участници във филм на ужасите, който непрекъснато се повтаря. Огорчен и обезверен от това, което виждам, разбирам и осмислям всекидневно, мога да заявя, че ценности не съществуват! Или аз не съм способен да позная първообраза им, или действително те са един мираж в суха пустиня.
          За каква доброта, любов и състрадателност иде реч във време, в което отнемането на човешки живот остава безнаказано? За какви стремежи бихме могли да ратуваме, след като невинността е заменена с гнусна плътска продажба?
          В дългия поток на гнусно миришещата забрава са се изгубили безброй души, дръзнали да се противопоставят на монотонно течащото битие. Вижданията им, въплъщение на стойностни идеали, избухват в невъзможността си да продължат да се борят. Когато разумът напусне земята, ще бъде ред на първичното да тържествува.
          Според мен винаги е съществувала полемика между ценностите. Докато има любов, ще има омраза; докато има добро, ще има зло, докато има честност, ще има мошеничество.
          Животът е едно банално противоречие...