6.02.2008 г., 18:14

Понякога - а защо не!

2.5K 0 0
1 мин за четене
Понякога животът е гаден.
Понякога животът е крив.
Понякога се случват едни такива неща,
където те изкарават извън кожата ти.
Понякога си радостен.
Понякога - тъжен.
Понякога искаш да кажеш на някого извинявай,
но нямаш думи.
Понякога искаш да обидиш някого, който го заслужава.
Понякога обичаш и затова нараняваш.
Понякога не искаш, но така става.
Понякога е толкова относително какво искаш
и какво става, че се питаш:
Понякога голям идиот ли си
или си голям идиот понякога?!
Понякога просто така става.
Понякога те е грижа прекалено много за другия,
и така го отблъскваш и нараняваш.
Понякога, а може би много често, се случва това.
Понякога, те са прави.
Понякога, те се сдобряват и си прощават,
но само понякога.
Понякога - а защо не?!
Понякога животът е толкова гаден, че ти се иска,
да не го живееш, но само понякога.

Не се извинявам и не искам да ми прощаваш,
каквото е станало - станало е.
Приятелите са да си помагат и да се подкрепят,
ти сам си ги избираш и сам се определяш според тях.
Ако не ти изнася и не ти понася, си ги сменяш и бягаш до краен предел
или свикваш и живееш с тях цял живот.
Всеки сам решава, сам за себе си.
Всеки си има собствено мнение и има правото да си го отстоява.
Истината е тази, че боли, когато ти я казват в очите.
Ти сам си прецени - дали можеш да я понесеш или ще избягаш.
ПАК или ОТНОВО.

Приятел до гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Заразно Зло Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...