Понякога животът е гаден.
Понякога животът е крив.
Понякога се случват едни такива неща,
където те изкарават извън кожата ти.
Понякога си радостен.
Понякога - тъжен.
Понякога искаш да кажеш на някого извинявай,
но нямаш думи.
Понякога искаш да обидиш някого, който го заслужава.
Понякога обичаш и затова нараняваш.
Понякога не искаш, но така става.
Понякога е толкова относително какво искаш
и какво става, че се питаш:
Понякога голям идиот ли си
или си голям идиот понякога?!
Понякога просто така става.
Понякога те е грижа прекалено много за другия,
и така го отблъскваш и нараняваш.
Понякога, а може би много често, се случва това.
Понякога, те са прави.
Понякога, те се сдобряват и си прощават,
но само понякога.
Понякога - а защо не?!
Понякога животът е толкова гаден, че ти се иска,
да не го живееш, но само понякога.

Не се извинявам и не искам да ми прощаваш,
каквото е станало - станало е.
Приятелите са да си помагат и да се подкрепят,
ти сам си ги избираш и сам се определяш според тях.
Ако не ти изнася и не ти понася, си ги сменяш и бягаш до краен предел
или свикваш и живееш с тях цял живот.
Всеки сам решава, сам за себе си.
Всеки си има собствено мнение и има правото да си го отстоява.
Истината е тази, че боли, когато ти я казват в очите.
Ти сам си прецени - дали можеш да я понесеш или ще избягаш.
ПАК или ОТНОВО.

Приятел до гроб.