nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
29.10.2017 г., 0:37 ч.

Понякога силата свършва 

  Есета » Други
1351 3 3

Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората? 
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование. 
Умора. 
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш глухотата на самотата пред някоя прегръдка?
Колко трябва да си ти отказали, за да се откажеш от себе си?
Понякога силата свършва. 
И трябва да оставиш старите, и да си намериш нови вятърни мелници, срещу които да се изправиш. Които да оправдаят надеждата ти.
Защото тя не свършва.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

някакви мисли по никое време

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??