Понякога силата свършва
Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората?
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование.
Умора.
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш глухотата на самотата пред някоя прегръдка?
Колко трябва да си ти отказали, за да се откажеш от себе си?
Понякога силата свършва.
И трябва да оставиш старите, и да си намериш нови вятърни мелници, срещу които да се изправиш. Които да оправдаят надеждата ти.
Защото тя не свършва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
