nadia.nanito
400 резултата
Дали присъствам в многоточието ти?
Или чувстваш несправедливо това,
сякаш нищо друго освен името ми може да ме побере.
Изписвана като молитва, отразено мечтание,
дълго сдържано заклинание. ...
  26 
Втори шанс
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...
  19 
Моето време е в този живот.
Не в някой друг, не в неизвестното.
Аз съм тук и сега, от любов.
И мога да устоя на мълчанието.
Мога да бъда търпение, ...
  33 
Слънцето преплита се с косите ми
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където ...
  33 
Време е.
Или ще се откажа сама от битките,
или битките ще ме довършат.
Победите са най-големите преструвки
на една загубила собствения си мир душа. ...
  37 
Най-безшумно
е безразличието -
си помисли тишината.
А думите -
излишен писък. ...
  65 
Въпрос на риск е.
Мога ли да те прегърна?
Ръцете ми не смеят да попитат,
единствено копнеят да са пълни.
Да прочетат с върха на пръстите - ...
  57 
Всяка раздяла
ни разрязва наполовина.
Твоята изчезва,
моята остава да оплаква липсата,
да търси пълнотата - ...
  45 
Идеята
да се скриеш зад фасадата
на общоприетото,
да се облечеш в чужд поглед,
за да оправдаеш очакванията му ...
  48 
любовта е неуравновесена
кара те да избираш крайности
прекалено много те унася
и то само в една посока - другия
и забравяш за себе си ...
  80 
Вали.
Така, че истината да изплува
дори от всяко изречение.
Но аз отдавна съм потънала.
И този дъжд ...
  63 
Аз не съществувам. Нито ти.
И тогава, някога, не сме се срещали.
Никога не сме били очи в очи.
Знаем го. Защото помним себе си.
Нищо друго. Нито време или място. ...
  71 
Борбата със себе си.
Толкова измислено понятие!
Това, което те определя, са решенията които взимаш. И го правиш винаги според собствения си морален и етичен код.
Ако в този процес има борба, тя не е с теб самия. Изобщо не е така. Може да има несъответствие с насаждани мнения, убеждения, моди - тради ...
  99 
разкажи ме
разкажи за теб от времето с мен
но не на другите
на себе си ме разкажи
нужно е да продължиш ...
  66 
Когато си мечта, но не и възможност, се превръщаш в липса.
А липсите не се описват, усещат се.
Усещаш вътрешно.
Минаваш през тълпи от хора без да ги забелязваш.
Срещаш толкова очи без да задържат погледа ти. ...
  104 
Боли ме
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му ...
  65 
Ако си почувствал,
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...
  77 
Струва ли си?
Премълчаното да се стича по скулите,
чак до отчаянието на молитвата.
Всичко е непоправимо. Лесно е -
една бездна не води до никъде. ...
  40 
Не ми останаха листа, за да окапят.
Как може да се случи есента?
И пролет няма. Само зимно хапят
изстиналите думи в утринта.
Обърнат гръб бил страница обърната. ...
  75 
Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...
  123 
Когато отне дъха ми и усетих твоя...
Тази дреха, с която ме облече тогава,
ухаеща на летен бриз, море и мускус,
сега отново е на раменете ми.
Ефирни са спомените, които галят душата ми. ...
  90 
Очакването е с обветрено лице
и поглед дълъг като хоризонт,
с отпуснати във празното ръце,
полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето, ...
  73 
Няма нужда да се разделяме,
за да се срещнем отново.
Няма нужда от географията,
да поставяме между нас обширни разстояния море,
непреодолими масиви в мълчания, ...
  83 
**
вагон-ресторант
два пътя се пресичат
пред чаша вино
*
Чувствата ...
  94 
Бог
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...
  128 
понякога миналото
греховете
раните
болката
са единственото нещо ...
  90 
Пътуване.
Прилича ли на бягство?
Издирва се на друго място щастие.
Когато на душата ѝ е тясно,
а „свобода“ не е просто едно понятие. ...
  152 
Времето препуска по стрелки раздвоени -
изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.
Крехки са мислите ни, само думите силни - ...
  98 
Неграмаро - Знаеш ли, оттук...
Знаеш ли, оттук...
Се вижда светлините как се топят...
Замислял ли си се понякога...
Времето се измерва в тръпки... ...
  156 
***
*
доверието ми
свит охлюв
в прегръдките ти
* ...
  84 
Той е тъмен.
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж ...
  129 
> "Ние се гледахме твърде дълго, за да сме приятели."
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...
  87 
Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...
  74 
  128 
Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...
  85 
Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...
  77 
Лицето ми
е пергамент на времето.
Всяка бръчка
е мълчалив отпечатък
на истината.
  93 
Думите ми за теб така са далеч,
както ме чувства сърцето ти -
съществуват някъде (по твое желание)
само с едното усещане,
с което искаш просто да видиш ...
  83 
Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е - пред теб
в душата синя виждаш бездни,
в които да потънеш. Но летиш ...
  86 
Тя е необяснимо щастлива тъга,
с очи приковаващи, поглед особен.
Вълните газеща или далеч от брега,
сякаш в морето се взира в очакване
нещо изгубено, някой да се върне от там ...
  103 
Предложения
: ??:??