nadia.nanito

Надежда съм и съм едновременно оптимист, и песимист, и непоправим мечтател.  Пиша поезия още от ученическите си години, печелила съм регионален конкурс, публикации в местната преса, но от този период нищо не се е запазило. Следва дълга пауза и едва от няколко години се завърнах към поезията и започнах да „прохождам“ отново в писането с псевдоним nanito. А да пиша е свобода, едно безкрайно изследване на всички пътища на пълнокръвния живот. 

Дебютна книга „Голи очи“ 

„Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена.
Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото „Любовта е жажда за истина.” И остава, написана в очите ни завинаги.
„Поезията е поща без отговор.” Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!“
Ива Спиридонова, редактор

Вземете вашето копие на „Голи очи“ от тук: https://www.biblioteka-bulgaria.bg/bg/goli-ochi/

Избрани произведения

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.