nadia.nanito

Име Надежда Тошкова
Надежда съм и съм едновременно оптимист, и песимист, и непоправим мечтател.  Пиша поезия още от ученическите си години, печелила съм регионален конкурс, публикации в местната преса, но от този период нищо не се е запазило. Следва дълга пауза и едва от няколко години се завърнах към поезията и започнах да „прохождам“ отново в писането с псевдоним nanito. А да пиша е свобода, едно безкрайно изследване на всички пътища на пълнокръвния живот. 

Дебютна книга „Голи очи“ 

„Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена.
Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото „Любовта е жажда за истина.” И остава, написана в очите ни завинаги.
„Поезията е поща без отговор.” Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!“
Ива Спиридонова, редактор

Вземете вашето копие на „Голи очи“ от тук: https://www.biblioteka-bulgaria.bg/bg/goli-ochi/

Избрани произведения

  • Аз просто искам да те имам

    Поезия » Любовна   982  15  15  Аз просто искам да те имам,
    поне за ден, поне за час.
    Да шепна само твойто име,
    да чувам само твоя глас.
    Да те докосвам с трепнещи ръце, ...
  • Най-тихото обичане

    Поезия » Любовна   573  13  Прераждам се в очите ти на лято,
    окъпана в морето им,
    като Венера.
    Изплувам на брега ти.
    И ме чакаш. ...
  • Една любов не може да те лъже

    Поезия » Друга   405  12  Една любов не може да те лъже.
    В очите ще те гледа с обожание.
    Ще е открита в минало и бъдеще.
    И ще отрича всяко притежание.
    Ще бъде чиста, ясна, без мъглявини. ...
  • Макове

    Поезия » Свободен стих   231  10  Танцува
    червеното на маковете
    по лятната ти рокля,
    плъзгаща се надолу
    и нагоре ...
  • Намерих си

    Поезия » Друга   358  Намерих си ъгълче, скрито в душата,
    покрито и носещо стари следи.
    Изглеждаше някак си много познато –
    удобно, уютно… тук била съм преди.
    Сред тези стени от любов изтъкани, ...

Още произведения »

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.