17.12.2007 г., 14:47 ч.  

Последно сбогом 

  Есета
5384 0 2
14 мин за четене
Сърцето ми...
Мълчи!
Ръцете ми, очите и устните помнят.
Сърцето ще забрави. Очите ще заличат твоя образ. Ръцете друга нежност ще срещнат. Устните с дива страст ще се слеят, с нечий други.
Не искам!
Време е за грешки! Съзнавам ли какво правя!? По-добре от всякога разбирам, че не мога да се справя само като си тръгна.
Не е достатъчно.
Ще те гледам в очите, ще ти говоря открито, намрази ме ако искаш!
Ще отричам, че съм силна. Ще поплача. Ще поискам да ми дадеш време, не защото ми трябва, а защото с него всичко ще дойде на мястото си. Кой заблуждавам!?
Не мога да си тръгна, дори да знам, че ти и аз нямаме време, че съдбата е сложила пръст върху всичко тъй свято за мен. Любовта ми към теб ще те следва където и да си. Ще вярвам, че ме оставяш, за да ми дадеш шанс да намеря щастието някъде, някога.
Днес се отричам от гордостта си.
Днес съм твоя. В един миг вечност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??