Сърцето ми...

Мълчи!

Ръцете ми, очите и устните помнят.

Сърцето ще забрави. Очите ще заличат твоя образ. Ръцете друга нежност ще срещнат. Устните с дива страст ще се слеят, с нечий други.

Не искам!

Време е за грешки! Съзнавам ли какво правя!? По-добре от всякога разбирам, че не мога да се справя само като си тръгна.

Не е достатъчно.

Ще те гледам в очите, ще ти говоря открито, намрази ме ако искаш!

Ще отричам, че съм силна. Ще поплача. Ще поискам да ми дадеш време, не защото ми трябва, а защото с него всичко ще дойде на мястото си. Кой заблуждавам!?     

Не мога да си тръгна, дори да знам, че ти и аз нямаме време, че съдбата е  сложила пръст върху всичко тъй свято за мен. Любовта ми към теб ще те следва където и да си. Ще вярвам, че ме оставяш, за да ми дадеш шанс да намеря щастието някъде, някога.

Днес се отричам от гордостта си. 

Днес съм твоя. В един миг вечност.

Пред прага на отрицанието и  лудостта- те срещам по-жив от всякога.

Нужен си ми!

Да подишам още миг в твоите ръце. Да се огледам,

като принцеса- в очите ти тъй топли.

Пролет е !

Клоните на дърветата натежават от цвят,

по въздуха се носи ефирна нежност

от прасковена сладост и теменужена нежност,

очите ти  със  цвят на кафе,

разпръскват искрици топло съвършенство по кожата ми,

глътки зелена свобода,

ширнала се из поляни, пресича мисълта ми.

Свобода!

Усещам я в твоята прегръдка.

Лято!

Горещо и парещо като страстта ти.

Море - промеждутъкът между сливането

с огъня и разстоянието на дланите.

Мигове на среднощно  препускане

и утринно очакване.

Залези, изгреви.

Омагьосани звезди,

 С воал застлано небе.

Кътче запазена нежност.

За теб и за мен!

Незавършена мечта

с появата на изгрева.

Сбъднат копнеж в оранжевата топлина на първите лъчи.

Есен е!

Тръпчивият вкус на младо вино.

Ухание на мед се носи по млечно бяла утрин.

Натежали клепачи от невиждано плодородие.

Орачи браздят нови надежди.

Черна и рохкава пръст

под твоите пръсти се рони.

Като моите мечти...

Гордостта си оставихме- в една последна,

но не единствена бразда.

Вятърът свири със щуреца в хармония.

В небето плуват пухкави облаци.

Дъждът ще пристигне, за да се слее с първата сълза.

Няма да е само тя !

Щастие! От него все да плачем!

Зима!

В една такава нощ съм се родила!

Свещ да запалиш!

Молитва в нощ такава, ще отправиш.

Пламъкът й вечно да гори.

Душата ми от пепелта да съживиш.

В мен човек ще видиш.

В теб душата си ще търся цяла аз.

Свещта щом догори, на зимата студа ще разтопим .

Топлина по леда се плъзва.

Път през леда.

Родени сме, за да възкръсваме.

Грях простим... Любовта!

Само днес живеем!

Смъртни сме .

Сезоните на нашите чувства.

Чувствата ни...

Пролет в полет

Лято от зной натежало

Есен медено вълшебство

Зима в нея съм се появила

Пламъка в душата си съм скрила

за да раздавам топлина

на хората изгубени в снега.

Пътуване! Към  неизвестното.

 Обещание.

Двамата бяхме...!

Бяхме по-силни от смъртта, по-силни от болката.

 Двамата... Взехме всички шансове,

не пропуснахме предизвикателствата, устояхме на изпитанията.

Вярата, дойде като награда.

Повярвай ми сега!

Обещанията остават заровени дълбоко в душите ни!

Животът ни принадлежи!

Никога не спирай да мечтаеш!

"Понякога ще идвам във съня ти, като неканен и далечен гост, не ме оставяй ти отвън на пътя, вратите не залоствай.

Ще вляза тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя .

Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида."

Н.Вапцаров

Днес за първи път  ще коленича,

 ще изрека на глас моята молитва,

тази, която пазех за последно,

 тази, която беше скрита,

 когато съдбата ме прикове

за стената

 и ме накара да избирам.

Днес, за пръв път,

 ще заплача от безсилие.

Днес  

ще поискам орачът да дълбае

черната угар дълбоко.

Днес, ще помоля небето,

да спусне воала над мене.

Днес, ще съм грешна,

 по-грешна от всякога.

Днес, ще крещя. Последно сбогуване.

Изгревът проплаква. Здрачът нахлува.

В душата ми.

Твоя образ  изплува.

Истински живеем, когато се освободим от миналото си и разберем,че не всеки ден е  слънчев. Но когато се озовем в дълбините на отчаянието, трябва да вярваме, че това е само тъмнината на нощта, а в нея има звезди и тези звезди ще ни покажат пътя до дома. Затова не трябва се страхуваме  да правим грешки, защото в повечето случаи най-големите награди идват след като направиш това, от което най-много се боим.

Никой не знае къде ще го отведе животът.

С устни  твоите студени ръце ще целуна.

За последен път да ги стопля опитвам.

За последен път  волята да изпитам.

Надежда една ми остави:
Няма невъзможни неща!

С молитвена нежност присядам до теб.

Цветята скършени плачат в моите очи,

слънцето ще те погали с последни лъчи

Сбогом, обич моя!

Днес ще помълчим!

За последен път тишината между нас ще е няма.

За последен път днес ще сме двама.

За последен път...

Път вече няма...!

Сбогом!