Гледам вече остарелите ти снимки на компютъра ми, правени преди година за мен и за последен път разкривам чувствата си пред белия лист. Днес съм решила да се откажа от този си порок - да продължавам да се измъчвам за нещо, никога непросъществувало. Измина много време, адски много време, откакто ме остави. В началото не ми пукаше за теб, не те харесвах и дори не исках да общуваме много, дори се дразнех, когато ме търсеше и умишлено те отбягвах, но не ти го казах, за да не те обидя, пък и ти не се отказа от мен, а и ако трябва да съм честна, ми харесваше да знам, че има някой, който ме обича и е готов да направи и невъзможното за мен, който се интересува от мен и макар да знаех, че любов не се гради само от един човек, аз не отвръщах на твоите чувства със същото, а исках от теб да ме обичаш. Времето минаваше, а ти с всеки изминал ден охладняваше все повече и повече от мен, а аз не бях забелязала как от нищото съм свикнала с теб. Обичах те. Още помня вечерта, когато ти казвах, че ми се сп ...