4 min reading
Гледам вече остарелите ти снимки на компютъра ми, правени преди година за мен и за последен път разкривам чувствата си пред белия лист. Днес съм решила да се откажа от този си порок - да продължавам да се измъчвам за нещо, никога непросъществувало. Измина много време, адски много време, откакто ме остави. В началото не ми пукаше за теб, не те харесвах и дори не исках да общуваме много, дори се дразнех, когато ме търсеше и умишлено те отбягвах, но не ти го казах, за да не те обидя, пък и ти не се отказа от мен, а и ако трябва да съм честна, ми харесваше да знам, че има някой, който ме обича и е готов да направи и невъзможното за мен, който се интересува от мен и макар да знаех, че любов не се гради само от един човек, аз не отвръщах на твоите чувства със същото, а исках от теб да ме обичаш. Времето минаваше, а ти с всеки изминал ден охладняваше все повече и повече от мен, а аз не бях забелязала как от нищото съм свикнала с теб. Обичах те. Още помня вечерта, когато ти казвах, че ми се сп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up