Chrissie (Криси) 21 ноември 2009 г., 0:33

Повикът на самотата 

1121 0 7

                                                      "Повикът на самотата"



   Кога самотата идва и се настанява в душата ти, без дори да попита? В кой точно момент се оглеждаш и разбираш, че няма никой около теб, че си сам – съвсем сам, изоставен в безлюдната зловеща пустиня на живота си?

   Трудно е да осъзнаеш, че нямаш никого до себе си, че сам трябва да продължиш през маршрутите на живота, да преодолееш многобройните препятствие, поставени пред теб. Няма никой срещу протегната ти ръка – зов за помощ, зов за милост. И цялата земя мълчи, няма какво да ти каже. Вечният мрак в света ти постепенно те обхваща, завладява изтормозената ти душа и безпощадното було те прибира в покоите на нощта.

   Душата моли за прошка, сърцето – за любов. Душата иска компания, сърцето – пламък за живот. Трябва ти онази малка искрица надежда, която е правила съществуването ти реалност, за да те накара отново да повярваш в илюзията, че си жив. Трябва ти нещо, заради което си заслужава да продължиш мъките си. Не заради себе си, не заради егоизма на човешкото същество. А заради Луната и звездите, Земята и небето, сушата и морето. Заради самата вечност, която така здраво е стиснала духа ти в леденостудените си пръсти. Точно тази вечност, която те буди нощем, която кара сълзите ти да текат, заради която изпитваш онази тежест в гърдите, от която не можеш да дишаш, заради буцата в гърлото, от която не можеш да преглътнеш. Заради всичко, заради едно просто „Продължавай” , заради последното свежо цвете в мрачната пустиня, заради последния изгрев, залез, порок, заради последната звезда, тъга, любов…

   Повдигни глава нагоре към онази чат от бездната, от която някога си паднал. Погледни нагоре и виж за последен път святкащата надежда в очите си в отражението на кристалната повърхност, притискащата те все по-долу в безкрайността и напук на всички, напук на всичко, стисни очи и се изправи.

© Криси Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Chrissie (Криси) Страшно ти благодаря, Диди! Наистина много ми помагаш и разбира се, че не съм те забравила. Как бих могла, за Бога?! Но определено ще пиша.
  • La_ReiNa (Аз) Земята винаги има какво да ти каже.Въпросът е дали искаш да я чуеш.Ти знаеш,че аз рядко я чувам,така че по-добре да не се обаждам :D Само искам да ти кажа,че ти не си сама.Ако чуеш повика на самотата,сети се за мен и пиши един смс. (хуг)
  • Linni (Лина Станкова) Това определено ми даде сили !! Благодаря ти !
  • shkaf4eto (Валентин Добрев) Голяма!
    Много голяма!
    Даваш сила!
    Благодаря ти!
  • Chrissie (Криси) Благодаря, че отделихте малко от времето си и прочетохте текстчето ми.
  • mery_9304 (Мариета Трендафилова) уникално
  • an.invisible.girl (Ая) Въздействаш!

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.