Samadhi (Гюлсер Мазлум) 9 януари 2019 г., 9:13 ч.

Пред поредната врата 

86 1 3

        Когато душата ми е в покой, никога не забравям, че все пак тя – Земята се върти. Покоят на душата моя не отрича истината, че нищо не е онова, което е било преди миг дори. Не зная какво ме очаква в следващия, но защо да се боя и да гадая? На истината и лъжата, на светлина и мрака, на радостта и болката домът им е в душата моя.

         Всеки миг e отваряне на врата – предизвикателството и изпитанието за дареното ми от Бог право на избор. Абсолютната свобода. След всяка стъпка и поета глътка въздух пак съм изправена пред врати – две. Кой и как да ме опази от лъжата, от болката, и от мрака! А чия е истината?!  Ничия, нали! Тогава защо да определям нечия истина като лъжа? И защо да ме боли заради това, че моята истина не и твоя, негова, нейна  или тяхна?  Ето как сами си „произвеждаме“ и лъжата, и болката, и мрака.                                                           

       Ще попиташ, читателю, а големите лъжи там – във „висините“?!  Кой крал от залъка на отрудения човечец, кой мамил, кой убил и гадориите си умело прикрил… Големите лъжи ли? Имало ли е време, когато не ги е имало?! Познава ли историята на човешката цивилизация времена на справедливост, братство и хуманност?! Май – не! Тогава?

          Да, пред поредната врата съм! Винаги една от двете, през която ща прекрача към следващия миг, не е моята, не ме доближава до Твореца. Как да позная коя брава да хвана? Отваряйки едната, облекчавам товара на земята, и може би, тя по-бързо около оста си ще се завърти. Може би, ще промени ъгъла на оста си. Може би, Слънцето по-ярко ще засвети и облагороди умовете и сърцата ни. Може би… Как да разгадая и позная промисъла велик на Създателя? Как? Възможно ли е?! Толкова съм мъничка – прашинка във Вселената съм. Доверявам Му се и приемам, че нося отговорност за своите избори – на мисъл, слово и дело -  пред себе си и пред Него само. Аз съм изборът, който не отрича, не отнема, не руши, не причинява болка нито на мен, нито на моя ближен. Най-важното е това.

     Поредната врата! Знам, мога да сбъркам, но именно болката и тъмата ще ми подскажат, че трябва да се върна и да премина през другата, която съм пренебрегнала. Няма път без лутане и грешки.  Най-обичащи трябва да сме към себе си и да си прощаваме. Трудно е когато ни боли, да не причиняваме болка и другиму. Всичко започва от любовта към нас самите. И от приемането, че всичко случващо се в глобалния свят си има своя причина, която не е зададена от нас. В нашия малък космос обаче, можем  сами да сътворяваме  и навържем  причините и следствията  в посока към Светлината и покоя.  Пътят е избор – въпрос на интуиция и възможност за себеуважение и задоволство от това, което сме. В мига. Пред поредната врата.

 

 

Казваш,

че не съм от този свят!

И кога и как го разбра?

По това, че не мога да мразя и

недосегаема съм за зло, за обида?

 

Гневът е гърмът на кухото –

за очакваното неполучено.

Никога не закъснява Любовта,

в светлинна карета пътува тя.

 

Аз нямам липси, нито желания.

В битие въздадено от Бог живея.

Всеки дар – отказан ми от Господа,

е врата затръшната  -  пред дявола.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • LiaNik (И.К.) "Поредната врата! Знам, мога да сбъркам, но именно болката и тъмата ще ми подскажат, че трябва да се върна и да премина през другата, която съм пренебрегнала. " - Това ми хареса много! Благодаря!
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) Вярно е, животът е само миг, но ни е дадено правото да избираме с какво да го запълним. В това е магията на живота - да сътворяваш мечтани реалности със силата на духа си. Благодаря Ви!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Есето е изтъкано от нравствената сила на духа и себеотдаване пред висшата сила, която всеки един от нас носи.Но това е труден товар и не всеки може да издържи на моралните ценности.
    Животът е един кратък миг за физическото осезание и той проявлява себе си в материята на съществуването ни.Животът е искра от Божията промисъл!
    Благодаря за написаното от Вас, г-жо Мазлум!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.