През трудностите към звездите

Майкъл Нютън казва в “Следите на душите”, че преди да се родим, избираме сюжета на живота си, а душите, които срещаме, са от нашия духовен кръг. Тук следва да констатираме, че нито едно познанство на Земята не е случайно, няма давност и има много смисъл. Трудностите и бедите, които ни спохождат, са режисирани от самите нас и в зависимост от това как ще ги приемем и преодолеем, се определя нивото на нашето развитие – парадокс! Да се стремим ли към проблеми и трагедии? Нали тогава ще бъдем духовни отличници. Или да избягаме от час и да се научим да парираме мигновено всяка болка? Любопитно е как всяко евентуално нещастие ни ужасява, когато е предсказано и евентуално предстоящо, а с хода на времето осъзнаваме, че не би могло да бъде по-добре другояче! Никога не съжаляваме! Не съжаляваме за нещастните любови, приемаме философски дори смъртта! Може би се пригодяваме към живота. Не, не смятам, че е това, защото усещането е по-различно. След всяка преживяна болка ни обзема дълбоко осъзнаване и известно удовлетворение от това, че сме надмогнали дадена ситуация или личност. Или пък сме духовни спортисти, които гонят рекорди, изкачват стъпала и еволюират? Моя позната ми каза:
- Вчера слушах “Излел е Дельо хайдутин” и не успях да обуздая плача си, попитах: -Защо? Патриотизъм? - Не! Просто защото е в космоса, а аз не съм.
Явно и липсва, явно на всички ни липсва! Там е домът ни, а тук сме на гости! Тук се усещат ограничения, там се реем в безкраен простор. Не ми харесва, когато някой каже: - Аз имам душа! - Не, ти си душа, която има тяло! Временно тяло, остаряващо и изнемощяващо дори за малкото време, отредено му на Земята! А душата, тя става все по-красива, по-мъдра и по-спокойна с поредните животи!
Всички рано или късно ще се върнем у дома! Опознавайте света смело, докато сте тук, усещайте с всички сетива, времето ни на Земята е не само училище, но и ваканция! Вселената не би имала нищо против да се докоснете до всичко онова, което въпреки страданието, болката и самотата, ще ни кара винаги да се връщаме отново! Дъждът, снегът, страстта - неповторимото удоволствие при сближаването на тела, които се желаят силно, красивият пламък на огъня, вятърът и мекотата на виното. Смейте се, понякога плачете (и това ще ви липсва).  Яжте шоколад!