1 апр. 2014 г., 16:30

През трудностите към звездите

1.6K 0 0
1 мин за четене

Майкъл Нютън казва в “Следите на душите”, че преди да се родим, избираме сюжета на живота си, а душите, които срещаме, са от нашия духовен кръг. Тук следва да констатираме, че нито едно познанство на Земята не е случайно, няма давност и има много смисъл. Трудностите и бедите, които ни спохождат, са режисирани от самите нас и в зависимост от това как ще ги приемем и преодолеем, се определя нивото на нашето развитие – парадокс! Да се стремим ли към проблеми и трагедии? Нали тогава ще бъдем духовни отличници. Или да избягаме от час и да се научим да парираме мигновено всяка болка? Любопитно е как всяко евентуално нещастие ни ужасява, когато е предсказано и евентуално предстоящо, а с хода на времето осъзнаваме, че не би могло да бъде по-добре другояче! Никога не съжаляваме! Не съжаляваме за нещастните любови, приемаме философски дори смъртта! Може би се пригодяваме към живота. Не, не смятам, че е това, защото усещането е по-различно. След всяка преживяна болка ни обзема дълбоко осъзнаване и известно удовлетворение от това, че сме надмогнали дадена ситуация или личност. Или пък сме духовни спортисти, които гонят рекорди, изкачват стъпала и еволюират? Моя позната ми каза:
- Вчера слушах “Излел е Дельо хайдутин” и не успях да обуздая плача си, попитах: -Защо? Патриотизъм? - Не! Просто защото е в космоса, а аз не съм.
Явно и липсва, явно на всички ни липсва! Там е домът ни, а тук сме на гости! Тук се усещат ограничения, там се реем в безкраен простор. Не ми харесва, когато някой каже: - Аз имам душа! - Не, ти си душа, която има тяло! Временно тяло, остаряващо и изнемощяващо дори за малкото време, отредено му на Земята! А душата, тя става все по-красива, по-мъдра и по-спокойна с поредните животи!
Всички рано или късно ще се върнем у дома! Опознавайте света смело, докато сте тук, усещайте с всички сетива, времето ни на Земята е не само училище, но и ваканция! Вселената не би имала нищо против да се докоснете до всичко онова, което въпреки страданието, болката и самотата, ще ни кара винаги да се връщаме отново! Дъждът, снегът, страстта - неповторимото удоволствие при сближаването на тела, които се желаят силно, красивият пламък на огъня, вятърът и мекотата на виното. Смейте се, понякога плачете (и това ще ви липсва).  Яжте шоколад!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Бедрозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...