Ако този текст беше писан преди 10.11.1989, сигурно щеше да ми бъде направена забележката, че не съм написал «партията» с главно «П». Тя тогава наистина си беше единствена, ако не броим десетпроцентното постоянно присъствие на БЗНС.
Както и да е. Ще разкажа един случай на разглеждане на характеристика за приемане в редовете на БКП. Става дума за комсомолско дружество на български аспиранти в Москва. Всички имена в текста са измислени, понеже събитията са напълно реални. Събранието се провеждаше в комплекса на посолството.
Един шаблонен израз от соцвремето определяше комсомола като ковачницата на кадри за партията. Сред кандидатите да станат партийни членове можеше да се отделят две основни категории хора – идеалисти, желаещи да им се окаже доверие да бъдат водещи в изграждането на социализЪма и комунизЪма (според неутвърдения официално правоговор на бай Тошо) и прагматици, които не биха искали липсата на партийно членство да им пречи да правят кариера. Първата категория беше по-силно п ...