ДОБРОТО И ЗЛОТО

 От както свят светува, на земята имало две враждуващи кралства, които били във вечна война - едното се казвало Кралство Добро, а другото Кралство Зло. Съществата от Добро били малки и бели, с крилца и ореолчета, а тези от Зло - червени, пъргави, с рогца. Тези странни обитатели на тези две странни кралства вечно се надпреварвали кой да властва над земята, над хората.

   Това състезание обаче се оказало доста оспорвано, с неочаквани обрати и интересен резултат.

     Появили се Доброто и Злото между хората, започнали да ги примамват - кой както умеел.

    Доброто с блага дума им разказвало притчи, мъдро ги поучавало, всяло в душите им милосърдието, състраданието, любовта, приятелството, истината… всичко позитивно, което да изпълва живота им с радост. Показало им, че няма по-голямо щастие от това да твориш добро за другите. Дало им смеха, оптимизма, красотата на света. Посяло в душите им обичта към ближния, надеждата, мечтите. Научило ги, че доброто винаги се възнаграждава, а “злото, подобно на вълните, се удря в брега и се връща обратно”.

   Злото пък от своя страна, напълно противно на Доброто, убеждавало хората, че в неговия лагер е по-хубаво, че там няма работа, няма проблеми, че при него животът е вечен празник. Неусетно то вселило в душите им завистта, лицемерието, интригантството, лъжата, клюката… карало ги винаги да мислят, че “тревата на съседа е по-зелена”, и да се чудят не как на тях да им е добре, а как на другите да им е зле. Злото пропило хората със съмнение, недоверие, песимизъм. Показвало им винаги лесния път, научило ги да мамят, да крадат, да правят живота си лек, било то и на чуждия гръб. Казало им, истината и доброто са само за глупаците.

   И така… объркани от цялата тази игра, хората прескачали ту в единия, ту в другия лагер и не можели да си намерят място. Постепенно се превърнали в една странна смесица от добро и зло, от бяло и черно.

  Станало ясно, че на света няма нито чисто добро, нито чисто зло. Една еврейска поговорка учи, че “от бодила излиза роза, а от розата бодил”. Оказва се, че “монетата винаги има две страни”. А войната между доброто злото ще я има, докато ни има и нас. Човек сам трябва да избере пътя си, трябва да познае Злото, за да разпознае и Доброто, когато го срещне. Трябва да е търпелив… ”човек по сто пъти на ден има възможност да прави зло, а добро по един път в годината”. На рамото на всеки от нас стои по едно ангелче и по едно дяволче, въпросът тук е – “В чий глас ще се вслушаш ти?”. Да правиш добро, е много по-лесно от това, да правиш зло, а някой дори беше казал, че “първата крачка към доброто е да не правиш зло”.

    И така състезанието между Доброто и Злото продължило дълго, и разбира се още продължава, но не е трудно да предречем финала му. Двете сили никога няма да изчезнат и едва ли някога ще се хванат за ръка, но какво пък… светът е красив заради неговото разнообразие, заради странното съжителство на различни хора, различни сили, заради изборите, с които животът ни провокира всеки ден. И понеже нищо не е само черно или само бяло, ние бихме могли само да се стремим да сме повече Добро, отколкото Зло. И така… миг след миг, ден след ден, година след година… да търсим Доброто в сърцата си, защото то със сигурност е някъде там и нетърпеливо чака да бъде открито.